Историята, която ще прочетете, е повече от страшна, защото и до днес - повече от две години след смъртта си, едно невинно новородено стои непогребано в хладилната камера на врачанската морга. Баща му д-р Димитър Стайков води неистова съдебна битка да докаже, че малката Мария е била оставена безпомощна да се бори с крехките си сили за живот.
- Д-р Стайков, какво според вас се е случило в онази фатална нощ, когато умира първото ви дете – дъщеричката ви Мария? Разбрах, че оттогава насам ви се е родил син – да ви е жив и здрав!
- Благодаря. Щастливи сме с жена ми, че ни се роди друго дете, но болката по Мария остава. Правим й панихиди, а не сме я погребали. Въпреки че мина много време, настоявам трупчето да остане в моргата, докато експертите не си свършат работата. Няма да се откажа да съдя болницата в Монтана, докато не се открият виновниците за смъртта на детето ми! Като лекар мога да преценя, че виновни има! По онова време и аз бях в Монтанската болница – специализирах там.
- Вероятно други родители, с други професии, щяха да се съгласят с аргументите на медицинските лица, но вие сте компетентен и това превръща конфликта с бившите ви колеги в професионална битка. Моля, разкажете на разбираем за широката публика език защо смятате, че детето ви е починало, защото не е било обгрижено адекватно?
- Дъщеричката ми Мария се роди в мое присъствие на 30 август 2012 г. в 12,15 на обяд. Раждането протече нормално, детето изплака, без да се налага никаква реанимация. Мария се роди с тегло 3900 и дължина 54 см – голямо бебе. На другия ден жена ми Лилия си я пое. Забелязахме обаче, че бебето има конюнктивит. В деня за изписване д-р Бойка Илиева забеляза, че детето е леко отпуснато. С жълтеница по склерите /бялото на окото – бел.а./ Назначено бе антибиотично лечение и облъчване на кварцова лампа.
На следващия ден започна подобряване. На 5 септември детето вече беше активно, изяждаше около 50 мл адаптирано мляко без прекъсване на храненето, проследяваше с поглед предмети. Кожата му придоби нормален розов оттенък. И на 6 септември, т.е. на другия ден, в 7,31 сутринта д-р Бойка Илиева съобщава на съпругата ми по телефона, че се получили усложнения и детето е починало.
Оттук тръгват въпросите и въпросителните
Заварихме мъртвото си дете в затоплен кувьоз и с трупно вкочаняване – ръчичките бяха със свити в юмруче пръсти. Видях послесмъртните петна по коремчето, около устата и очите. Д-р Илиева ни каза, че дежурната акушерка Катя Димитрова била намерила детето посиняло към 6 сутринта и я извикала по телефона. Илиева отишла до болницата с такси.
- А не е ли имало дежурен лекар в отделението?!
- Не. Има издадено Наказателно постановление от Районен съд Монтана, с което на болницата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 лева за това, че съгласно утвърден график за работно време и за нощно дежурство в нощта на 5-и срещу 6-и септември няма посочен лекар. Административен съд Монтана обаче отменя това постановление с мотива, че това, че не е имало посочен дежурен лекар в неоанатологичното отделение, не означава, че изобщо не е имало друг дежурен лекар в болницата. Факт, че дори да е имало такъв, той не е бил извикан от акушерката за помощ. Д-р Илиева я извикват по телефона постфактум на смъртта и де факто
тя е провела реанимация на... труп
Преди това е дала пак така – по телефона, разпореждания на паникьосаната акушерка какво да прави, докато тя се появи. Акушерката, вместо да повика реаниматор, слага детето в кувьоз и сама провежда реанимационни действия. Ако пък не съм прав и е бил извикан реаниматор, нека кажат кой, в колко часа и каква реанимация е провел! Аз и досега нямам отговор от изпълнителния директор на болницата д-р Цветан Тодоров кой е отговарял за новородените деца на посочената дата, до пристигането на д-р Бойка Илиева.
- Вярно ли е, че детето е било хранено през нощта?
- Да. Акушерката му дала да яде, защото плачело и тя решила, че плаче, защото е... гладно. Детето според нея било неспокойно и вместо да извика педиатър за консултация, тя преценила, че е гладно!...
- Възможно ли е, само изразявам предположение, бебето да се е прехранило и да се е опитвало да се освободи от шишето с храна само, защото не е имало кой да му го извади от устата? И по този начин да се е задавило?...
- Неслучайно един от важните въпроси, които задавам в жалбата си до Окръжна прокуратура, е в какво положение е починало новороденото – по гръб, по лице и корем или странично. Има снимки. Оставянето на децата през нощта без дежурен лекар вероятно се прави за икономия на средства, но носи риск от трагични инциденти като нашия.
- Все пак лекарите не се ли опитват да защитят професионалната си чест и доблест с някакви аргументи за смъртта на бебето?
- Опитаха се да
прехвърлят топката върху невинен лекар
Предположението, че придружаващото заболяване на жена ми - Тиреоидитът на Хашимото, може да е довел до фатално страдание на плода, влиза в противоречие с фактите – Мария се роди голяма. Ако горното беше вярно, плодът не може да достигне такива размери. Заговориха и за майчинофетална инфекция, за аспирационна и допълнителна атипична пневмония на бебето, но в жалбата си аз задавам няколко много съществени въпроса на патоанатома, в които всеки професионалист би открил и отговорите им. Затова искам патоанатомът отново да направи химически анализ на аспирираните материи, за да изключи или потвърди тезата, че детето се е задавило с храна.
- Държите трупчето на Мария в камера, за да бъде направена нова съдебно-медицинска експертиза...
- В момента досъдебното производство очаква резултатите от втора допълнителна седморна експертиза, чийто срок за изготвяне беше 10 февруари миналата година. Сами си направете изводите с какви темпове се действа и защо се прави това... В тази жестока битка трябваше да се боря и с това да не изхвърлят трупа на детето ми като биологичен отпадък, докато чакаме образуването на дело. Защото по едно време от моргата във Враца ми се обадиха, че не можело да държат трупа повече в хладилната камера, защото щели да правят ремонт. Въпреки прокурорското нареждане да продължат да съхраняват трупа, аз през всичкото това време периодично проверявам - да не вземат да направят нещо, без да ни уведомят. И оня ден се обаждах пак...
- Ние потърсихме връзка с визираните от вас медицински лица, имащи отношение към случая в онази фатална нощ, но научихме, че д-р Бойка Илиева отдавна вече не работи в болницата в Монтана...
- Да. Веднага след случая тя излиза в отпуск, след което заминава на работа в Германия. В интерес на истината, отпреди смъртта на дъщеря ми се знаеше, че д-р Илиева кандидатства за работа в чужбина, но явно инцидентът я подплаши и тя замина по-бързо, отколкото се предполагаше.
- Възможно ли е д-р Илиева да е потърсила спасение, нещо като бягство, за да не свидетелства срещу болничното ръководство и акушерката Катя Димитрова?
- Мисля, че във въпроса ви стои и отговорът.
- А потърсена ли е отговорност от акушерката Катя Димитрова, разпитана ли е защо е решила да храни детето през нощта, без да се посъветва с педиатър, защо не е повикала реаниматор?
- Акушерката Катя Димитрова е била издигната в старши акушер на отделението по неонатология! Очевидно издигането й се дължи на оценка за добра работа...
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
