Когато помолих внука си да напусне празника за моята годишнина, не очаквах, че ще предизвика такъв скандал. Снаха ми се ядоса, обиди и настрои сина си срещу мен.
Синът ми Сашо е единственото ми дете. Живеем в един и същи квартал, той и жена му специално избраха апартамент наблизо. След сватбата съпругата му Катя веднага забременя и всичко се правеше набързо. Взеха апартамента на кредит, сватовете помогнаха, а аз добавих 10 хиляди евро - всичко, което можах да спестя.
Аз самата работя в пекарна, заплатата е малка, живея скромно. Когато Мишо, техният син се роди, те често го оставяха при мен. Катя изкара само година в отпуск по майчинство, след което се върна на работа, за да помогне за изплащането на заема.Водех Мишо при мен през деня, след което тичах на нощни смени. Понякога трябваше да бързам веднага след работа, за да го взема.
Не мога да кажа, че Мишо е лош или напълно невъзпитан, но той е много неспокоен и хиперактивен. Той бяга, крещи и вдига шум през цялото време. Ясно е, че Катя му позволява всичко.
- Мишо! Не играй с топката у дома!
- Може ли? Мама позволи!
След това той ядосано хвърли топката в стената и счупи стъклото в бюфета. Катя само се усмихна:
„Е, дете е!“
Сама си платих стъклото. Котката ми толкова се страхува от Мишо, че се крие под дивана или в килера. Помолих сина ми да се погрижи за възпитанието му или да го води в клуб.
- Мамо, няма пари за това. Той просто си играе, той е дете!
Поканих на имен ден роднини, съседи и, разбира се, Сашо и Катя. Цял ден готвих, изпекох торта, нарязах салати. Помолих Катя да дойде по-рано, за да ми помогне да подредим масата. Влизам в кухнята, а Мишо вече маже с пръст по тортата.
- Мишо, какво правиш!!
- Рисувам!
- Как ще поднеса това на гостите!
Катя само сви рамене:
- Ще сложим свещи на това място, никой няма да забележи нищо.
Цяла вечер вдигаше шум, пречеше на гостите да вдигат наздравици, а накрая пропълзя под масата и ощипа краката на всички. Катя се засмя и го засне:
- Оставете го да се забавлява, повдигне настроението на гостите.
Седмица по-късно беше 60-ият ми рожден ден. Реших да празнувам в едно ресторантче. Всичко беше организирано: вкусни ястия, жива музика, но предупредих сина си предварително, да дойдат без Мишо. Гостите нямаше да водят деца, а отвън нямаше детска площадка или люлки.
И разбира се, Сашо игнорира молбата ми. Мишо тичаше из залата, викаше и пречеше на сервитьорите. Когато донесоха салати, той умишлено спъна сервитьора и той изпусна няколко чинии.
- Сашо, това е прекалено! Заведи Мишо вкъщи, иначе ще преобърне цялото заведение!
- Мамо, но той играе.
-Заради сина ви сега трябва да плащам счупени чинии!
- Значи някаква чиния е по-важна от внука ти!
Сашо се обиди, събра Катя и Мишо и си тръгнаха, като взеха подарените цветя. И цяла вечер не можах да си намеря място. Сестра ми се опита да ме утеши:
- Не си виновна. Катя изобщо не се занимава с възпитанието.
Боли ме, не искам синът ми и снаха ми да ме смятат за лоша баба. Обичам Мишо, но поведението му стана непоносимо. Защо Сашо и Катя не го възпитават!?
