По повод днешния Международен ден на жената , 8 март (2016), ми възникна един грандиозен въпрос, спор или каквото желаете го наречете.
„Чувствам ли се като работеща дама по социалистическо време?“ и бива ли да празнувам днес? Тук правя кратко лирическо отклонение за тези, които ще ме оплюят и ще кажат, че 8 март най-вече е ден на мама – Не, ден на мама е 25 март (по нашенски му) – големият празник Благовещение, когато се почита майката и жената в семейството.
Тааа…бива ли да празнувам, аз и всички дами, 8 март, който е възникнал като политическо събитие за социалистите?
Международният ден на жената се празнува всяка година на днешната дата. Според „официалната информация“ е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Всичко започва през далечната 1909 г., когато на 23 февруари се отбелязва първият ден на жената по инициатива, разбира се, на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд, а календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г.
Година по-късно, на 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин (въпреки че аз твърдя, че въпросната Клара, щастливо омъжена за руснак, е имала лесбо връзка с най-близката си довереница и съратничка Роза Люксембург и то там идват целите неща с „жените сме по-силни от мъжете“, схващате ме, нали?) се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора по света.
На родна почва 8 март първоначално бива отбелязван публично за първи път през 1915г.
След кратките исторически факти обаче – да си дойдем на думата – Искам да празнувам не защото се чувствам като работеща жена по социалистическо време и не защото искам да покажа колко ние дамите сме над мъжете…Искам да празнувам защото представителките на нежния пол заслужават също толкова колкото и представителите на силния пол…Искам да празнувамравноправие! (или поне Дай Боже децата ми да го празнуват)…Искам да не е нужно да изтъквам колко съм силна и как мога да върша куп неща наведнъж, а това да бъде малко от малко оценявано!
Както казват: „Жена само с цвете се докосва“…през годините, а и за да възникне въпросният празник 8 март, жената не се е докосвала само с цветя…и до ден днешен, въпреки че сме в 21 век, дамите биват сериозно подценявани (тук вече говоря и икономически) и все още се стремят към това така желано равноправие…Но, скъпи чародейки, ние винаги ще си останем нежния пол колкото и да сме еманципирани, твърди, силни и непокорни! Важното е обаче да има кой да оцени как носим цяла една планета на раменете си!
