Доли е най-известната овца в историята, а бе клонирана на 5 юли 1996 г. в Шотландия.
През февруари 1997 г. Институтът Рослин в Единбург обяви появата на бял свят на клонираната овца - изключително научно постижение, което веднага предизвика полемика за евентуалното прилагане на техниката и върху човешко същество. Животът на овцата Доли изобщо не беше лесен. Преждевременно остаря, боледува от артрит и заболявания на белите дробове, в следствие на което накрая бе умъртвена през 2003 г., а нейните препарирани останки се съхраняват в Шотландският национален музей.
Клонирането е сложна технология, а в случая на Доли учените клонирали клетка, която е била част от млечната жлеза на възрастна овца. Извършили соматичен клетъчен ядрен трансфер, в който клетката се поставя в яйце без ядро, а след това две клетки се сливат и се развиват в ембрион, който е неразривно свързан с матката на овцата.
"В животновъдството клонирането се счита за спомагателна техника при възпроизвеждането на животните", казва за AFP ЖанЛуи Пейро, учен в Френския институт за агрономически изследвания. Цената на тази технология е много висока - повече от 10000 евро на животно, добавя той. В американски частни компании клонирането на животни се извършва заради подобряването на генетичните им показатели - например, крава, която дава двойно повече мляко. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) одобри през 2008 г. комерсиализацията на продукти от клонирани животни и техните поколения, оценявайки, че те са "също толкова безопасни, колкото и конвенционалното животно". Въпреки ниския успех - от 15 до 30 на сто - клонирането продължава в САЩ.
Клонирането в животновъдството се практикува и в Аржентина, Бразилия и Австралия, а Китай от 2015 г. обяви изграждането на фабрична инфраструктура за клониране на различни животни.
Обществеността в Европейския съюз силно се противопоставя на клонирането и от 1997 г. Съюзът държи да се иска одобрение за всяко пускане на клонирани продукти на пазара. Досега нито едно такова искане не е подадено. Професионалният доклад на Европейската комисия позволява "възможността" храна, която произхожда от потомци на клонирани животни, да попадне в менюто на европейските потребители. Причина за това е вноса на месо и млечни заготовки от трети страни, както и вноса на живи животни и генетичен материал за животинско възпроизвеждане в Европейския съюз.
"Европейците категорично и без да знаят ядат месо, което произхожда от потомците на клонинги, поради недостиг на подробно проследяване на процеса на производство", казва Паулин Констант, говорителка на Европейското бюро на съюзите на потребителите, което призовава Европейската комисия да направи повече, за да контролира този процес. Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA), не е загрижена за здравето на хората, но предупреждава за "страданието на животните", създадени с клониране. Предупреждава се за голямата смъртност на ембрионите, тежки увреждания и тежки заболявания, тежкото износване на малките и други подобни.
Европейският парламент поиска през септември в ЕС да забранят не само отглеждането на клонирани животни, но и продуктите, които произхождат от техните потомци. Експертният доклад гласи, че е изключително скъпо евентуалното етикетиране на хранителните продукти, получени от клонираните животни, на първо място това важи за свинското.
Европейското бюро на сдружението на потребителите обаче заговори за въвеждането на подобна мярка и отбелязва, че "потребителите имат право да знаят какво слагат в чиниите си", пише AFP
