Наскоро взех важно решение: Опаковах нещата си и отидох при дъщеря си. Моята Марина живее сама в просторен апартамент.
- Дъще, защо се разделихте? Прекарахте толкова много време заедно!
- Писна ми от това. Защо трябва да търпя някакви лудории, ако печеля добри пари и имам собствен апартамент?
– Ами деца? Не искаш ли някой надежден човек до теб?
– Ще се омъжа само когато съм уверена в човека.
Тя така и не намери идеалния мъж. Постоянно заета с работа, почти никога вкъщи. И през цялото това време живеех със сина си, съпругата му и двамата внуци в моя малък двустаен апартамент. Наскоро снаха ми обяви, че отново е бременна. Веднага разбрах, че това няма да е възможно за мен. Освен това защо не се преместя при дъщеря си? Всичко може да се получи чудесно за нас: Ще бъдем заедно!
Оставих апартамента за сина си, опаковах си нещата и отидох при Марина. Но реакцията на дъщеря ми ме изуми.
- Мамо, няма да живея с теб.
- Какво значение има за теб? Така или иначе почти никога не си вкъщи. И така, аз ще чистя и готвя за теб.
- Свикнала съм да живея сама. Имам приятел.
- Какво от това? Нека дойде, нямам нищо против.
- Можеш да останеш ден-два и след това да се прибереш у дома.
- Къде да се върна? За мен вече няма място!
- Кой те принуди да оставиш апартамента на брат ми!
- Но ти имаш отлично жилище!
- И какво? Не ми го дадоха даром, сама си го купих. Никой не е безпокоил и брат ми.
„Но той е твой брат и племенниците ти са може би единствените близки хора, които ще ти останат.“
- Това са мои проблеми.
Чувствах се толкова обидена, че дори не исках да остана. А това е собствената ми дъщеря! Как може да си толкова жестока и безразлична? Ние сме едно семейство. В отчаянието си отидох при моя приятелка. След това все пак трябваше да се върна при сина си, който беше много разстроен, когато научи какво се е случило.
Оттогава не общувам с дъщеря си. Дори не искам да я виждам. Смятате ли, че това е нормално? Какво трябва да направя, за да подобря отношенията си с Марина?
