Гейл Чован няма гърди, но има самочувствие. Тя казва, че именно заради това хората се страхуват от нея. Това е нейната история."Имам деветгодишни близнаци, които са уникални. Синът Крид иска да носи мароканска носия в училище, а Зелда пък е сляпа . Срещнах мъжа си, с когото изживях много неща.
Моят рак, децата, които са родени преди време, смъртта на двамата ми родители и 11-те операции на мозъка на Зелда.
Просто човек да се запита "Защо винаги ние?". А после някой ще ми каже "Бог ти дава толкова, колкото можете да понесете". Аз победих рака, но това не е нищо в сравнение с това, което моите деца преживяват всеки ден.
Най-уязвима се чувствам, когато съпругът ми Евън и аз се скараме, защото тогава като капак на всичко ми се струва, че не съм обичана. Чувствам се хубаво въпреки своите деца. Когато се събудиш сутрин покрай тях и когато си легна вечер покрай тях. Реших, че след премахването на гърдите просто не искам реконструкция. Това беше победа на моето самочувствие над несигурността. Докато растях, нито аз, нито майка ми, нито сестрите ми нямахме големи гърди. Майка ми ме посъветва да нося сутиен с подплънки да изглеждам по- женствено, но аз винаги й отговарях, че се чувствам женствено и без това.
Когато дойде денят да ми ги премахнат гърдите само си помислих - трябва да ги премахнете. Това съм точно аз, а усещането е страхотно. Белезите болят, а понякога дори чувствам зърната, които вече ги няма. Нямам яйчници, нямам гърди, но всичко е въпрос на психика. "
