Днес искам да говоря за една моя приятелка, работеща пенсионерка. Тя живее в малък апартамент с двете си пораснали деца.
Тя е на 65 години, синът й е на 35, а дъщеря й е на 30. Всички са здрави работещи хора със средна заплата. Всеки си готви поотделно, така че всеки има свой рафт в хладилника.
Синът живее в по-малката стая, а в другата стая е нейната дъщеря с детето. Приятелката ми спи на матрак в кухнята. Дори не мога да си представя как се побира там, но няма друг начин. Преди няколко години дъщеря й роди дете от гостуващ работник, който понякога идва в дома им.
Никой от приятелите ми не живее като тях. Всеки се опитва да живее отделно от децата си, за целта разменя апартамент, например или взима с ипотека. Защото от разстояние любовта към роднините е много по-силна и всички са щастливи.
Неведнъж съм й предлагала да разменят апартамента си, да добавят пари от всеки и да купят на всички по един едностаен апартамент. Всеки ще има възможност да живее в нормални и комфортни условия. Но тя се оплаква от липсата на пари. Не разбирам как могат да живеят заедно в толкова малко пространство и да се мразят. Но те нямат пари, защото живеят във въображаем свят.
Синът й купил скъпа кола на кредит, за да изглежда готин и богат. И живее с майка си в малък апартамент.
А самата ми приятелка ходи на почивка в Турция няколко пъти в годината. Трябва да има петзвезден хотел и ол инклузив програма. И тя почива там с пари на кредит, които след това изплаща в продължение на два месеца. И така в омагьосан кръг. Оказва се, че 20 дни тя живее като в рая, а през останалото време дели малкия си апартамент с децата си.
Невъзможно е да я убедиш
Някои хора купуват скъпи коли, неща, бижута, без да имат нищо в сърцето си. Те искат да изглеждат различни хора, от каквито са в действителност. Моето мнение е, че първото нещо, което трябва да си осигурите, е добро жилище. Трябва да живеете в реалния свят, а не във въображаемия.
