От 20 на 40 месеца се увеличава преживяемостта при пациенти с метастази
Мазни храни и консерванти носят риск за болестта
Пациенти с напреднал стадий на рак на дебелото черво, при които вече се е стигнало до метастази, ще могат да живеят по-дълго. Модерна таргетна (прицелна) терапия удължава преживяемостта им двойно - от 20 на 40 месеца.
Това е една от добрите новини от приключилия в неделя 17-и световен конгрес по гастроинтестинален карцином в Барселона, която съобщи проф.
В България малко се говори за рака на дебелото черво, а той е на второ място по честота след карцинома на млечните жлези при жените и на първо място сред мъжете. Рисковите фактори за заболяването са възраст над 50 години, нездравословно хранене с животински мазнини, малко фибри, плодове и зеленчуци, заседнал начин на живот, пушене, злоупотреба с алкохол. Опасността от поставянето на тази диагноза се увеличава при наследствена обремененост, ако на пациента са открити полипи, хроничен улцерозен колит, болестта на Крон.
„Просто казано - без значение дали сте мъж или жена, ако сте със затлъстяване, водите типично западния начин на живот - със сандвичи с много Е-та и консерванти, ако консумирате мазни меса и почти никакви зеленчуци, ако не се храните 5 пъти на ден, вие сте в риск от рак на дебелото черво“, обясниха пред „Труд“ наши лекари, присъствали на конгреса в Барселона.
Коварното на колоректалния карцином (б. р. - колон значи дебело черво, а ректум - право черво) е, че в повечето случаи няма симптоми, а когато те се появят, той е в напреднала фаза. Страданието вече се е развило, когато пациентът забележи промяна в изхожданията, ако загуби много килограми, чувства болка и има кървене. Ето затова човек трябва да се е изследвал, преди да се стигне до признаците на болестта (за скрининга - виж материала "В Ню Йорк без колоноскопия няма трудов договор" ).
Лечението на рака на дебелото черво е според стадия му. „При първия то е само операционно, при втори и трети - операция и химиотерапия, а при четвъртия са два варианта. Или само химиотерапия, или операция в комбинация с химиотерапията и отстраняване на метастазите“, посочи пред „Труд“ проф. Галина Куртева, завеждащ Клиниката по медицинска онкология в столичната специализирана болница по онкология.
Водещият ни експерт обясни, че лечението на всеки тумор може да бъде индивидуализирано, за да не уврежда организма. Точно затова ракът се типизира.
„По отношение на химиотерапията като т.нар. адювантна, няма промяна в наложения стандарт. Но с прилагането на някои нови молекули при вече метастазиралия рак, за които бяха представени новите обнадеждаващи проучвания в Барселона, се постига допълнителен ефект“, каза проф. Куртева. И допълни: „Плюсът на прицелното лечение е, че ако се върнем назад във времето преживяемостта на пациент с метастазирал рак на дебелото черво най-напред се движеше между 6, 10 и 12 месеца, докато днес, с тези нови молекули и особено ако терапията се прецизира, вече е 40 месеца“, каза още проф. Куртева.
Друга новост е, че онколозите като нея преследват ефекта на т.нар. имунологичен отговор. Това означава, че чрез имунотерапия може да се подобри действието от химиотерапията. Идеята е да се помогне на организма сам да преодолее заболяването.
„Уви, над 50% българите с колоректален карцином пристигат при нас в трети и четвърти стадий, когато трябва да приложим целия „арсенал“ от терапии. Само че лечението в напреднала фаза е по-скъпо и не така ефективно, докато диагностициран рано ракът на дебелото черво е 90% лечим!“, посочи проф. Куртева. Ето защо е толкова важна диагностиката и тя трябва да е мощно преследвана цел от лекарите и здравните власти.
Какво представлява таргетната терапия
Таргетната терапия е нова група лекарства. Тя е разработена, след като учените са постигнали „по-добро разбиране” на молекулярните промени, участващи в появата на рака. Тези медикаменти „атакуват“ специфични молекули, виновни за растежа на тумора и прогреса му, обикновено имат по-малко тежки странични ефекти от химиотерапията.
Таргетни агенти например са т.нар. EGFR инхибитори, които въздействат, като забавят или спират растежа на раковите клетки. Ефект се постига, като се предотвратява образуването на нови необходими за туморния растеж кръвоносните съдове, обясниха за „Труд“ специалисти, участвали на конгреса в Барселона.
