Най-строго пазената тайна на производителите на месни продукти е от какво всъщност се правят кренвиршите . На теория те представляват каша от смляно месо , смлени кости , кожи, соя, колаген, сланина, различни набухватели, нитрити, сол и др.
Но все повече домакини забелязват, че при термична обработка те издават странни звуци и буквално експлоадират.
Този факт наред с изнесената информация, че близо 85 процента от месото на българския пазар всъщност е вносно отново повдигана въпроса от какво се правят родните кренвирши и други субпродукти като кебапчета и кюфтета.
В кренвиршите трябва да има между 20 и 60 процента месо, като в България обикновено едва 25 процента от съдържанието на кренвиршите е месно.
Останалите 75 процента са различни набухватели, уплътнители и вода, като съдържанието на вода при някои марки може да достигне до 70 процента.
За да се запази формата и консистенцията им кренвиршите се тъпчат с уплътнители. Именно тези уплътнители издават странните звуци при термична обработка. Те имат свойството да абсорбират водата, затова варените кренвирши се издуват до неподозирани размери.
Кулинарен експеримент, проведен от шеф Петров, демонстрира как точно тези пълнители задържат водата в продуктите. В репортаж на телевизия ТВ7 майстор-готвачът опече пред очите на зрителите кренвирши и кебапчета, които измери преди и след термичната обработка.
Изненадващо кренвирш с тегло 85 г губи само 4 грама при печене. Разликата между сурово е печено кебапче е с 10 г. или 30 процента в рамките на нормалното за термична обработка (печене или пържене).
По думите на шеф Петров това е все едно кренвиршът да е от пластмаса. „Нормално е в един хранителен продукт да има мазнини и вода и те да се загубят при печене.
При кренвиршите все едно слагаме пластмаса и вадим пластмаса. Това означава, че ядем пластмаса и организмът ни преработва пластмаса.
Експериментът отново повдига въпроса какво всъщност се влага в кренвиршите родно производство, за да на губят от теглото си при термична обработка, както е редно.
