Кристина Дунчева, която закла двете си деца – 5-годишният Васил и 3-годишната Ивон, ще бъде настанена в психиатричната клиника към затвора в Ловеч, реши преди дни Благоевградският окръжен съд, пише "Труд".
32-годишната жена от Сандански все още не осъзнава какво е станало с малчуганите. Близките й обвиняват мъжа й Георги Трайков за трагедията.
Каква е истината за кръвопролитието от 19 ноември 2020 г. ще кажат след време разследващите. Един обаче е страшният факт – две малки дечица вече ги няма.
Кристина Дунчева и Георги Трайков се запознават през 2014 г. Любовта между двамата пламва веднага и преди да се опознаят докрай, двамата решават да заживеят заедно. Така и не сключват официално брак.
Според лелята на Кристина – Ваня Кирилова, Георги твърдял, че женените хора не се разбирали и предпочитал да живеят без подпис. Месеците до раждането на първото дете – Васил, са най-щастливото време в живота на влюбените и нищо не предвещава, че 6 години по-късно ще се разиграе страшната трагедия.
Кристина е завършила „Икономика на транспорта“ в УНСС, работила е като експерт в Агенция „Железопътна администрация“ към Министерство на транспорта. Преди трагедията е назначена за касиер в училище. Георги се труди в „Горското“.
Раждането на Васил през 2015 г. сякаш променя младата жена. Тя не звъни на близките си, изпада в депресия, от която така и не излиза, твърдят родителите й. Въпреки това, Кристина иска пълна къща с деца. И преди да са изтекли двете й години от първото майчинство, ражда и момиченце - Ивон. Според Георги именно тогава започват сериозните проблеми.
„Не можеше да се грижи пълноценно за двете деца. Сякаш нещо стана с нея. Изпадаше в състояния, започна нищо да не я интересува. Лежи, яде, не поглежда децата. Казах ѝ: Искам да видя, Криси, стимул в тебе. Ако ти и децата сте добре, нямам нужда от повече“, разказва Георги. Той твърди, че Кристина силно го е ревнувала от децата, на които обръщал повече внимание, отколкото на нея. Мъжът признава, че му е било трудно да проумее, че всичко това е било резултат от някакво отключено заболяване на половинката му.
Младата жена все повече се затваря в себе си. Че тя има проблем, забелязва и майка й Валентина. „Аз съм й уреждала срещи с местен психиатър и психолог. Обясниха, че това е форма на временна депресия“, твърди тя. Според нея причина за психическото състояние на дъщеря й е насилие в семейството.
„При едно нейно позвъняване чух как той (Георги – б.р.) крещи и пита кой се обажда, след което последва шамар от негова страна. Аз й казах, че веднъж щом е посегнал, ще го направи отново. Насилниците не се спират“, говори жената.
Дали е така, сега никой не може да каже. Първоначална психо експертиза, направена след убийството, показва, че Кристина е имала посттравматично психично разстройство, което може да е резултата от оказван върху нея тормоз.
От нейна страна, както и от страна на Георги, валят оплаквания до различни държавни институции с месеци преди трагедията. Според жалба на Трайков Кристина е взела децата и се изнася от семейния дом при родителите си. Той е прекарал около месец и половина, без да ги види или чуе.
„Нито една институция не ми повярва за това, което се случва. Социални грижи, Закрила на детето, в полицията съм ходил, молил съм се, хората са казвали - децата са при майката, няма страшно, няма страшно. В Закрила на детето казах: „Добре, ако стане нещо, кой ще обвиняваме после?“, разказва бащата. От социалната служба в Сандански обаче отричат да са знаели за проблемите в семейството.
Кристина също пише оплаквания. Тя пуска жалба до полицията на 2 ноември – 17 дни преди трагедията. Прави шокиращи признания за това как се държи с нея бащата на двете й деца: „Удари ме по главата и ми се закани: „Ще те принудя да се самоубиеш като полицайката от РПУ Сандански, която скочи от блок в София. Ще ти упражня такова психическо насилие, че няма да можеш да издържиш“.
За този побой Кристина си извадила медицинското. Тя разказала на близките си, че мъжът й е опирал пистолет в главата, а свекър й я насилвал сексуално. Това досега обаче не е потвърдено и според роднини на Георги, е брутална измислица, резултат от психическото състояние на жената.
На 7 ноември мъжът й я взима от дома на родителите й, заедно с двете деца. По думите му, тогава вижда, че Кристина е била пребивана и има кръв по себе си, но не узнал какво се е случило.
Заживели сравнително нормално, без скандали, но наближавала датата 20 ноември, на която било насроченото делото за родителските права над Васил и Ивон. Кристина ставала все по-затворена. Във фаталния ден по обед Георги излязъл.
Върнал се около 17,30 ч и заварил вратата заключена. Наложило се да я разбие и когато влязъл видял, че всичко е опръскано с кръв. Децата били заклани, а на пода седяла Кристина и гледала в една точка. До нея се въргаляли нож и сатър. На пристигналите полицаи тя казала: „Нека ми ги вземат сега“.
При първите разпити младата жена твърдяла, че момченцето е убило сестричката си. Накрая признала, че тя е посегнала на децата. По поведението обаче не личало, че съзнава какво е направила. Ако бъде призната за невменяема, която не е разбирала какво върши, Кристина няма да бъде съдена, а ще се лекува в психиатрия.
Психиатри твърдят, че три мотива може да стоят в основата на жестокото престъпление. Единият е отмъщение. Възможно е Кристина да е искала да причини болка на мъжа си Георги, когото ненавиждала, заради опитите му да и отнеме децата.
Вторият мотив би могъл да е желанието на младата жена да предпази малчуганите от нещо по-страшно, както й се струвало на нея - живот с баща им, без майка, която да се грижи за тях. Трети вариант не изключва, жената, която вероятно е имала психически проблеми, да е чувала гласове, които да направляват действията й.
Повечето специалисти твърдят, че зловещото убийство вероятно е резултат от безсилието и отчаянието на Кристина, която искала голямо задружно семейство, а на другия ден е имало вероятност съдът да й отнеме децата и да ги даде на Георги.
Според психиатри, именно този страх е отключил агресията у младата жена, която чрез убийството мъсти на Георги, който вече нямало да може да претендира за 5-годишния Васил и 3-годишната Ивон.
