Майка води малката си дъщеря на училище, държейки я за ръка. В този момент в главата й е пълно с мисли за купищата неща, които трябва да свърши: да отиде до магазина за продукти, да изчисти дома, да приготви храна.
Понякога така й се иска дъщеря й да порасне по-бързо и да може сама да ходи на училище.
Може би тогава мама ще има няколко свободни часа или с мъжа си ще могат за няколко дни да си отпочинат заедно. В семейството има и по-малък син, който през цялото време капризничи и плаче през нощта. Нощите в последно време просто изглеждат безкрайни, тя просто мечтае за отдих, поне за няколко часа.
Но ето какво писмо е написала тя. Думите й поразяват:
“Когато за пръв път прегърнете своето дете, ще се промените напълно, вече никога няма да бъдете човека, който сте били преди.
Може би ще ви липсва човека, който сте били някога.
Когато сте имали свобода, време.
Когато сте имали много по-малко поводи за безпокойство.
Ще разберете какво значи истинска умора, каквато не сте изпитвали никога преди.
Дните ще минават един след друг така сякаш всички са еднакви, заети с хранене и оригване, смяна на памперси и плач, оплаквания и спорове, кратки интервали сън или изобщо без него.
Може да ви се струва, че това е някакъв безкраен кръговрат от едни и същи събития.
Но не забравяйте…
Всичко се случва за последен път.
Ще настъпи ден, когато за последен път ще нахраните своя малчуган с гръдта си.
Ще заспи в скута ви след натоварен ден.
И ще дойде ден, когато за последен път ще можете да прегърнете своето дете по време на сън.
Един ден ще го носите на ръце.
А после ще настъпи ден, когато вече няма да може да го вдигнете и да го носите по същия начин.
Вечер ще го къпете във ваната.
А после изведнъж той ще иска да се къпе сам.
Той ще ви държи за ръка, когато пресичате пътя.
А после вече никога няма да помоли за това.
Той ще се добере до стаята ви посред нощ, за да го прегърнете. И неочаквано това ще стане последния път, когато ви е събудил за нещо подобно.
Един ден ще пеете заедно с него весела детска песен и ще повтаряте всички движения от нея. А после вече никога няма да пеете с порасналото дете.
Той ще ви целуне на прощаване пред училището, а след няколко дни ще ви помоли повече да не го правите.
Един ден за последен път ще му прочетете приказка за лека нощ и ще погалите лицето му.
Един ден той за последен път ще бяга срещу вас насреща и радостно ще вдига ръце.
Факт е, че никога не знаете кога ще се случи това за последен път.
Затова докато преживявате всички тези моменти, ги ценете и помнете, защото някога няма да ги има и нищо повече няма да ги върне”.
Тези думи помагат на всички родители, изморени от ежедневните проблеми и грижи. Да бъдеш майка е тежък труд, но също и огромно щастие и уникален опит, пълен с моменти, които с нежност пазим в паметта и които рано или късно ще ни липсват.
