Младо момче избра да напусне града, за да заживее на село. Той иска да води екологичен начин на живот и да направи ботаническа градина в двора на дядовата си къща – в село Борика.
Казва, че не е лесно да оставиш големия град зад гърба си. „Ако човек е свикнал и има работа в града, има своята социална среда, контактите, приятелите, развлеченията… Тук дори на кино и на театър не можеш да отидеш. Не можеш да се видиш с приятелите си”, споделя Ясен. Той е завършил география и ландшафтна архитектура. Работил е като стюард в авиокомпания, бил е търговски представител и за кратко е част от екипа на екологична организация. Често обаче си е имислил, че неговото място е далеч от шума и суматохата. „Може би ми трябваше време и смелост, за да вземе това решение и да се изнеса от София”, допълва Ясен.
Преди 2 години отива да живее в Борика, защото това е родното село на майка му и там е изкарал цялото си детство. „Напуснах работа с идеята да започна да правя разсадник и градина. Само че може би нещата е трябвало да дойдат в подходящия момент, за да се случат. Или самата идея не ми беше достатъчно узряла в съзнанието. Или не знаех точно откъде да започна. И заради това всъщност живях около година и половина тук. Занимавах се с отглеждането на растения, с поддръжката на горната част от двора. И в един момент идеята съвсем се изчисти и започнах да действам”, спомня си Ясен.
Идеята била да направи ботаническа пътека в целия двор на къщата си. Няколко месеца по-късно, пътеката се превръща в райска градина. В градината на Ясен има около 280 вида растения, като голяма част от тях са рядко срещани в България. „Събрал съм растения от 5 континента. Успявам да отглеждам видове, които имат съвсем различни екологични изисквания”, допълва той.
Ясен се грижи сам за ботаническата градина – всеки ден става в 6 сутринта, за да полива растенията, а работата приключва след полунощ. "Тук се чувствам на мястото си, но понякога се натъжавам от някои странични фактори, които за съжаление не мога да повлияя – например отношението на хората към заобикалящата ги среда, към природата, отношението им един към друг”, казва младият ботаник.
Всеки посетител на селото може да се наслади на райската градина на Ясен. „Всеки път, когато на вратата позвънят посетители се усмихвам и съм щастлив”, споделя момчето.
Изграждането на ботаническата градина е отговорност и грижа, освен удоволствието от красотата на цветята. „В редица европейски държави определено нещата стоят по различен начин. Там буквално природата съжителства с човешкото общество. Това съм го виждал на много места в Европа. За съжаление ние сме далеч от този момент”, споделя Ясен.
Самотата не му тежи и признава, че вижда бъдещето си в двора на своите прародители. „Един човек, за да се чувства пълноценен, щастлив, да се усмихва и да се чувства добре в собствената си кожа е изключително важно да следва мечтите си”, казва той.
