Друг начин, по който босилекът може да се използва за целите на медицината се корени в противовъзпалителната активност на растението.
По дефиниция е известно, че острото възпаление е нормален, защитен процес, който помага на организма да се справи с инфекции, имунни реакции и тъканно увреждане. В някои случаи възпалението може да хронифицира, вследствие на някои комплексни фактори.
Повечето противовъзпалителни лекарства биват извлечени от растения, така че не е изненадващо, че босилекът, който е познат в медицинската история на немалко култури още преди векове също има способността да подобрява възпалителните процеси. Екстрактите от босилек намаляват възпалението чрез инхибирането на освобождаването на проинфламаторни цитокини и медиатори (най-важен от тях е азотния оксид).
Цитокините са протеини, които се секретират от едни клетки в тялото ни към други, което позволява осъществяването на непрекъсната и директна комуникация от клетка в клетка. Някои специфични цитокини могат да помогнат за инициирането и регулирането на възпалителните процеси. По същия начин, азотния оксид участва в различните химически клетъчни реакции, свързани със сигнализацията, подпомага и организира множество етапи на възпалителната каскада. Така действието на тези два вида вещества блокира комуникацията на възпалителните процеси. Прекъсването на тази каскада от клетъчни процеси може да бъде полезна при лечението на някои възпалителни заболявания.
Тази констатация е обещаваща относно лечебната употреба на босилека и други билки. Въпреки, че споменатите резултати по-горе са обнадеждаващи, необходимо е провеждането на повече изследвания, в които да се включат доброволци, преди да могат да се направят генерални изводи и препоръки за използването на босилека като противовъзпалително средство.
