С цялото ни уважение към майката – най-скъпото и най-милото същество в живота на всеки човек, но този път ще подходим с доза ирония към нея. Защото всички знаем, че именно най-любимите ни хора най-много и ни лазят по нервите.
„На какво ме научи майка ми?
На извънсетивни възприятия:
„Сложи си пуловер, знам,че ще ти е студено!“
Да очаквам:
„Само почакай баща ти да се прибере!“
Да приемам предизвикателствата:
„Какво си мислеше,а? Какво си въобразяваше ти?!Я не ми отговаряй!!!“
Да ценя добре свършената работа:
„Ако ще се избивате,правете го отвън! Чистила съм преди малко!“
На вяра:
„Моли се петното да излезе от килима!“
На логика:
„Защото аз казах така, затова!“
На ирония:
„Продължавай да ревеш и ще получиш истинска причина да го правиш.“
На процеса „осмоза“:
„Затваряй си устата и си яж вечерята!“
На издръжливост:
„Ще седиш там докато не си изядеш вечерята“
На необичайна гъвкавост и акробатични номера:
„Виж си врата отзад колко е мръсен само“
Да разпознавам климатичните явления:
„Тази стая изглежда,сякаш ураган е минал през нея“
На контрол на поведението:
„Спри да се дръжиш като баща си“
На причинно-следствени връзки:
„Ако паднеш от люлката и си счупиш врата, няма да дойдеш с мен до магазина!“
Да мисля в перспектива:
„Ако не си вземеш теста по алгабра с шестица, никога няма да си намериш добра работа.“
На правосъдие:
„Надявам се един ден твоите деца да бъдат точно като теб...тогава ще видиш какво е !“
