Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник , Пъси понеделник , Куковден или Кукеровден . Той е и първи ден на поста, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода).
Стопанките не трябва да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните.
Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието накукерите (затова се и нарича Куковден). Мъжете се маскират в овчи кожи, дървени оръжия и най- различни звънци (хлопци, чанове).
В дружината задължително присъстват и двама мъже; единият – облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият – в мъжки, но дрипави дрехи (старецът). Тяхната роля в шествието е да симулират полов акт. Дружината се ръководи от цар, който подобно царя на лозите поема част от разноските и угощението.
От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобеда обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря когото стигне. В село Церово, пазарджишко, кукерите биват наричани дервиши.
Понеделникът завършва с трапеза=угощение в дома на царя, където всички е необходимо да се напият.
Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет.
Някъде наричат деня Сух вторник, понеже от него започва сушата.
За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават по съседите.
Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.
На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.
Четвърти ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също така не се работи, тъй като човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре.
За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъдемравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.
Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.
Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е винаги в съботата след Сирница и с него завършва Тодоровата седмица.
Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур;прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите.
Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.
Някъде (Пиринския край) според обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с хляб и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или мегдана.
По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино, и му дава да пие от него.
Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си за пръв път, като слагат във водата пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки. На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.
На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор.
Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. В някои краища свекървите ритат булките, за да родят жребчета.Месят се и хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол. На празничната трапеза, освен питата, се слага леща, картофи, варена царевица и жито, гъби.
В някои райони родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци.
Ако през Тодоровата седмица прогърми (а някъде – изобщо през февруари), то овцете ще са добри, а годината ще бъде дъждовна, с чести градушки.
Празнуват всички именици. Тодор е божи дар (от гр.).
*
В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.
Оттук редицата забрани и обредно-магически действия, които трябва да предпазят човека и животните от вредоносните сили: забраната за работа (домашна или полска), половото табу и т. н. Защитен характер имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, захранването на конете с обреден хляб, запойването им и благословиите, които се изричат в тяхна чест.
По същество това са изоформи на катартичната и вербалната магия и отразяват анимистичните представи на човека за болестите, сушата и необходимото жертвоприношение, целящо омилостивяването им. Вярванията и свързаната с тях обредност вероятно имат много древен произход и като че ли се скачват с култовите практики в чест на Дионис, който носел лудостта.
По формата и съдържанието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният полов акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); присъствието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее (т. е. опложда) земята; оргиастичните елементи – напиванията на трапезата и т. н.
В движението си през времето травестиите, както и представяните от кукерите мимове твърде много се доближават до смеховите култове: самото зрелище, което представят, волността на действията и осмиванията. Този процес вероятно произтича от общата десакрализация на митовете и тяхното игрово разиграване, т. е. обреда. Във връзка с народната смехова култура е и изразът на куково лято – за нещо, което няма да стане.
От друга страна, кукерските маскарадни игри имат и социализиращ характер: за да докажат зрелостта си мъжете кукери трябва да прогонят силите на хтоноса (чрез звъна на хлопците, т. е., чрез апотропейна магия). Едновременно с това те реализират (ритуално) себе си, оплождайки земята и показвайки възможностите си за продължаване на рода.
Ако обредността през петте дни на Тодоровата седмица има доста ясно изразен езически характер, то завършващият празник – Тодоровден – е своеобразно смешение на различни културни пластове и венец на паганистични и християнски вярвания, представи и обредност.
Главният акцент в тази обредност е следствие на представите за преход от зима към пролет: Тодор е светецът=конник, който затопля земята чрез забиване на копие (семантема на оплождането). Образът му обаче едвойствен: той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите, и посредник между двата свята.
Поради тази си същност св. Тодор е закрилник на конете и ездачите, но също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието). Самият светец в представите е неделим от коня – едновременно соларен и хтоничен знак.
От тази двузначност, наложила се във вярванията, произтичат и различните ритуали: кушиите, миенето на косите, подстригването. Надбягванията с коне са отгласи от древните посветителни обреди с женитбена насоченост; те по същество са преодоляване на препятствие, а митичният, вълшебен помощник в случая е св. Тодор – повелителят на конете.
Задължителен елемент е и миенето на косите: то е вид имитативна магия, с която се цели израстването им като конските опашки. Този обред има и очистителна, апотропейна функция. Успоредяването (конска опашка – коса) вероятно би могло да ни отправи и към езическата, прабългарска традиция. Социалнонормативен, посветителен характер има ипредставянето на младите булки по времето на прехода – според народното схващане светецът е покровител на булките и раждаемостта. Това разбиране произтича от митологичната, хтонична страна в образа на св. Тодор.
Обредността през Тодоровата седмица е семантично продължение на Сирнишката обредност, основната й цел е да осигури и съхрани плодородието в периода на преход. Затова в народните представи св. Тодор е културният герой – първотворец, който унищожава хаоса и създава космоса в новия, начеващ аграрен цикъл.
Летният двойник на св. Тодор се чества на 8 юли. Тогава обаче в основата на обредността лежи представата за поврат от лято към зима. Двата празника стоят, както ще видим, в два крайни преходни момента на календара.
