Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.
Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде “нещо зелено” – коприва, спанак, лапад.
Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.
Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Според народните вярвания на този “благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца.
През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.
Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.
- На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш.
- Жените премитат къщата и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо.
- Гадае се по днешния ден, каквото правиш и както премине той, такава ще е цялата година. Затова е хубаво е да си сит и да носиш пара в джоба си.
- Който види летящ щъркел на Благовещение, ще е благословен през цялата година. Щъркелът не бива да лежи, а да бъде съзрян в полет.
