На третия ден на Коледа, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на Свети Стефан, първия християнски мъченик и първия архидякон в Йерусалимската църква. Стефановден е един от най-големите празници на зимата и е свързан с редица поверия, традиции и обичаи.
Свети Стефан вършел чудеса и много знамения, бил известен като лечител - полагал ръце върху болни и те оздравявали.
Вижте 7 поверия , свързани с този голям празник:
На празничната трапеза се слага: свинско с кисело зеле, баница с месо.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
Снимка: BonaFide.bg
На трапезата се слагат много домашно приготвени гозби и всички ястия символизират благодарността на семейството към отиващата си година и нейната благодат. Отправя се молитва новата година да е здрава и да донесе благоденствие и щастие, затова и трапезата не се вдига.
В миналото наричали дните от Стефановден до Йордановден "мръсни дни", през които жените не бивало да мият косите си, да чистят, да перат и метат. Също така в миналото в този период не се правели кръщенета и венчавки.
По стар обичай на този ден младоженците отиват на гости при своите кумове, за да покажат своето уважение.
Има стар обичай момите (неомъжените дами) да слагат ечемик под възглавниците си. Поверието е, че това ще им помогне да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.