На 17 юли православната църква почита Света Марина. Светицата се почите от българите като Огнена Марина.
Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първия и третия горещник.
Имен ден на 17 юли имат Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо.
Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия. На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище.
Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов. Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.
Света великомъченица Марина. Тя е покровителка на здравето, пазителка от змии и закрилница на Южното ни Черноморие. Често Св. Марина е изобразявана като победителка на дявола, която убива дракона-изкусител.
Според вярванията светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води.
Днес именици са Марин, Марина, Маринела. Името означава означава постоянство. Българите празнуват деня на светицата за предпазване от огън и мълнии. Стопаните гасят стария огън в огнището и запалват нов, „млад" или наричан още „жив" огън.
В Родопите и Странджа почитат св. Марина за предпазване от змии. На празника й жените не трябва да работят и да пипат конци и въжета, за да не ги хапят отровни змии. Кълнат влечугите, като викат: "Нека Света Марина да те умарини". Затова и в иконографията най-често светицата е изобразена с кошница, от която се подават глави на змии.
В странджанския край култът към светицата е много разпространен и денят й се почита като момински, „лефтерски" празник. Там на св. Марина са посветени много параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера-светилище „Св. Марина", в която тече чудотворна лековита вода. Проходът към пещерата е много тесен и според старо поверие през него могат да преминат само „чисти" девойки, с неопетнена чест. В този район светицата се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец.
Света Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи своето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. Пръв неин гонител станал нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода.
Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.
