На 4 декември църквата почита Света Варвара - родена в семейството на благородник - идолопоклонник от Илиопол. Отличавала се е с особена красота.
Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение и след като таткото разбира, че щерка му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
В някои райони на страната Света Варвара се счита за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа , тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания кое момиче за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара , Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Празникът се определя като женски. Главна роля в ритуалите имат жените и девойките. С тях са свързани и повечето забрани. В голяма степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им.
Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира множество народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всякакви болести.
Жените пекат медени питки и ги раздават на пътниците – да умилостивят болестта, да я изпратят далече от домовете си. Раздават се също царевични питки и ракия.
За Баба Шарка се меси и специална питка, която през нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да се смили и да не напада децата в къщата.
Деца палят огън на кръстопът (децата е необходимо да са нечетен брой) и го прескачат, за да се предпазят от болестта. Главни от огъня се скътват за лек, ако нечакано някое дете заболее през годината.
Карат децата да скачат нависоко, „за да не ги завари Варвара”.
За берекет в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма „варварска свещ”. Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако през пролетта и лятото надвиснат бури и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.
Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгват „варварки” – млади девойки, които наричат за любов, щастие и берекет. Тях ги чака с радост всеки стопанин, даряват ги с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Затова наричат празника Женска Коледа.
Тъй като св. Варвара се осмисля като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките, на 4 декември може да се направи магия за тях – да не се разпръскват извън двора и да не се губят. За целта е достатъчно в двора да се наръсят в кръг варени зърна от царевица и да се оградят с въже.
На кокошките се дават сварена пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, за да носят повече.
Вариво от пшеница или царевица се хапва сутрин от всички от къщата – да не се „запече полето”, да е влажно и да класят нивите.
На места вярват, че от Варвара денят нараства „колкото иглен връх”.
Забрани
Жените не работят никаква женска работа.
Гадания и предсказания
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.
Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.
Обредни вещи, храни и символи
Трапезата се реди до прясно измазано огнище. Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
