На 26 октомври - Българската православна църква чества успението на Св Димитър Солунски, загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Според житието му той бил на висок военен пост при управлението на император Максимиан, който издал заповед всички християни да бъдат убити.
На този ден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита. Честит празник на имениците!
Той е светец-войн и в иконографията най-често е представян да държи копие, което пронизва някакъв символ на злото. Интересно е да се отбележи, че в много от българските икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин, докато в гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин и т.н. Това показва, че образът на злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в дадената културна и историческа среда.
Както видяхме от предишните празници, в народните представи нещата стоят по-различно. Димитровден е празник, който ознаменува важен поврат в годината, а именно настъпването на зимата. Ето защо това е и денят, в който се разпускат наетите сезонни работници – пастири, ратаи и пр., от където идва и другото име на празника (или на следващия ден) Разпус. На този ден приключвали и строителните дейности по новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
В народните представи Св Димитър е вярван като по-голям брат на Св Георги, което се проявява и в подредбата на календарното време на българина – годината е разделена основно на два периода – от Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден. Това вярване е изразено в поговорката „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима”.
Също като по-малкия си брат Георги и Димитър е вярван като конник – той е старец, който язди червен кон, а от бялата му брада се сипе сняг. Понякога двамата светци са изобразявани заедно в иконографията. Св Димитър се счита се за покровител на зимата, студа и снега, от където се извежда и връзката му със света на мъртвите. Интересно е да се отбележи, че вероятно поради това, на места той се смята и като брат на Архангел Михаил, който „взема” душите на мъртвите. Съботата пред Димитровден е Димитровска задушница, а за Димитровден се вярва, че „небето се отваря”.
На Димитровден се извършват и различни гадания за предстоящата зима. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
Също както и при други светци почитани в България, представата за Св Димитър е формирана предимно от предхристиянски вярвания, които са били асимилирани в християнски контекст. Въпреки тази трансформация обаче, ясно личат езическите черти в култа към Св Димитър по нашите земи. Като това най-ясно се вижда в липсата на връзка между народната представа за светеца и неговото житие.
Ето някои от най-интересните предания и прогнози, свързани с времето на този ден.
„Дойде ли Димитър, идва и снегът“
Каква зима вещае народната метеорология
Едно от най-известните народни поверия гласи: „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. В народната традиция Свети Димитър се свързва със студа и първия сняг, заради което на този ден хората са обръщали особено внимание на времето. Ако на Димитровден времето е ясно и топло, се вярва, че зимата ще бъде мека и къса. Ако обаче денят е студен и мрачен, с вятър или дъжд, това предвещава сурова и дълга зима.
Вълната на овцете и прогнозата за зимата
Селяните също вярвали, че дебелината на вълната на овцете в този период може да предскаже тежестта на зимата. Ако вълната на овцете е гъста и дълга, това е знак, че предстоят мразовити дни и дълбок сняг. Ако обаче овцете не са натрупали много вълна, зимата ще бъде по-лека и топла.
В българските села съществувало вярването, че след Димитровден „лятото си отива“. Слънчевите и топли дни вече са зад нас, а времето постепенно се влошава. Въпреки това, според друга стара поговорка, ако на Димитровден времето е меко и слънчево, ще има „циганско лято“ – кратък период на топли дни в края на есента, който ще се задържи до началото на ноември.
„Ако на Димитровден вали, зимата ще бъде снежна“
Дъжд на Димитровден се възприема като предвестник на снежна и студена зима. Вярвало се е, че колкото повече дъжд вали на този ден, толкова по-дълго ще се задържи снегът през зимата. Ако обаче денят е сух и слънчев, хората очаквали, че зимата няма да бъде толкова тежка.
Предсказанията на старите българи
В миналото народът също вярвал, че ако в нощта преди Димитровден звездите са много ярки и блестящи, зимата ще бъде суха и студена. Обратно, ако нощта е тъмна, с малко звезди, се очаква обилна снежна покривка и чести снеговалежи.
Димитровден не е само времето на предсказания за зимата. Този празник също е свързан със завършването на селскостопанския цикъл – жътвата е приключила, стопаните са прибрали реколтата, и сега настъпва време за подготовка за зимата. Смята се, че Свети Димитър "заключва" лятото и „отключва“ зимата, което в миналото е имало голямо значение за хората, живеещи от земеделие и животновъдство.
Тези народни вярвания са доказателство за връзката между природата и човека и са се предавали от поколение на поколение. Днес, макар да разполагаме с модерни метеорологични прогнози, тези предания остават живи и продължават да ни напомнят за времето, когато хората са били изцяло зависими от капризите на природата.
Независимо дали вярвате в тях или не, традициите на Димитровден носят мъдростта на поколенията и все още ни карат да поглеждаме към небето с очакване за отговора на въпроса: Каква ще бъде зимата тази година?
Разпус
Димитровден е известен още като Разпус. Между Гергьовден и Димитровден е времето, когато се работи на полето.
На 26 октомври всички ратаи, земеделски работници, пастири, се прибират в домовете си, “разпускат” ги. На този ден стопаните се разплащат с тях и се договарят за следващата година. Работата по полето започва на Гергьовден. Щом се спазарят с господарите си, ратаите не могат по никакъв начин да напускат служба до следващия Димитровден. На най-съвестните работници господарите давали нови дрехи, агънце или овен.
Също на Димитровден се наемат чираци и ратаи за зимния период, през който заплащането е по-ниско, тъй като поради студа и снега има много неработни дни.
Границата между годишните сезони има селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден е известно като “Сиромашко лято”.
Около Димитровден завършвали и строежите на новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет на новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома.
На Димитровден се гадае кой ще влезе първи в дома, наричали го “полазник”. Ако е добър и заможен човек, семейството ще е щастливо, а кошерът пълен с мед. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете лежат на нея се смята, че зимата ще е дълга и тежка. Както на всеки празник се слага богата трапеза с ястия от месо, курбан, яхния от петел, варена царевица, печена тиква, рачел, ябълкова пита, печени ябълки.
