Игнажден честваме на 20-ти декември Православната църква чества Игнажден на 20-ти декември. Тогава това е денят на свети Игнатий Богоносец.
На Игнажден стават чудеса Тогава небето се отваря и чудото се случва. Интересното е, че Игнажден е съвсем близо до зимното слънцестоене. На този ден в Северното полукълбо денят е най-кратък, а нощта – най-дълга.
След 20-ти декември денят започва да расте, т.е. годината тръгва към пролет и лято. Затова по старому се счита, че Игнажден е Новата година. Огънят е земният символ на небесното Слънце. Затова на Игнажден се пали огън, за да се помогне на Слънцето да тръгне към пролет, към разцвет. Няма значение дали ще запалим огнище или свещичка.
Важно е да има огън, за да помогнем на Слънцето. Така помагаме на себе си и на вътрешната си светлина. Огънят освен това е и пречистваща стихия, която изгаря всичкото зло. Христос кръщава с огън, а не с вода.
На Игнажден не бива да правите някои неща, които са забранени. Да не се изнася сол, жар или огън, за да „не излезе берекетът“ от дома. Не се дава и взима нищо назаем. Гледа се кой влиза пръв в къщата на този ден, кой е т.нар. „полазник“. Ако човекът е късметлия и добър, цялата година ще е добра и късметлийска.
Според поверието за най-добрия полазник се е считала красива и щастлива бременна жена. Циганин да срещнеш също е на късмет на този ден . Всяко животно също е много добър
