Обикновено християнските празници са ми интересни за отбелязване, когато се преплетени с езически традиции и обичаи, свързани със специфична кухня, народни вярвания и т.н. Свети Мина е бил египетски войник, живял през трети век, който обаче се отказал от армията и заживял като отшелник в пустинята, близо до град Котуан.
Разбира се, народа има свои вярвания и за този светец. Свети Мина е считан за покровител на семейството, сираците и бездомните, пътуващите на дълъг път, воините. Счита се още, че той помага при беди, тежки болести, кражби, загуба на предмети, взимане на правилни решения, намира душевен покой, лекува заболявания.
Той е и патрона на народните лечители и знахарите. Освен всичко друго Свети Мина закриля жените, особено самотните жени. Този ден е подходящ за отправяне на молитви за здравето на децата и благополучието на дома.
Освен всичко друго, Свети Мин а е считан за господар на вълците. Неговия празник бележи средата на Вълчите празници, които започват на Архангеловден и продължават до Коледни Заговезни. Това е времето, в което вълците бесуват. През този период започват най-дългите зимни нощи. След 11-ти ноември не трябва да се излиза по късна доба. Хората трябва да довършат започнатите ремонти, да поправят оградите и да запушат всички процепи, през които могат да се промъкнат караконджули и други зли сили. Десетте нощи от 11-ти до 21-ви ноември се наричали „мратински“ и се вярва, че през този период върлуват най-опасните болести.
Мрата е черна кокошка, която обикаля късно вечер селата да търси обречени души, които да отведе в отвъдното. Според друго поверие, дете, заченато през този период, ще може да общува с духовете и отвъдния свят(същото поверие има и за така наречените „караконджулови дни“). Друго, което казват хората за денят на Свети Мина е, че всичко до този ден е минало, било какво то било, и всеки може да започне наново, загърбвайки провалите.
Има логика всички есенни празници да са свързани с някакви вярвания за отвъдното и душите на умрелите, както и всички светци, чиито дни отбелязваме в този период, да са покровители на дома и семейството. Просто идва студената зима и нашите прадеди е трябвало да излизат по-малко навън и да укрепнат домовете си, за да предпазят себе си и семейството си от болести.
И след като се опитах да ви уплаша с приказки за вълци, болести и караконджули, да ви напомня и да честитите именния ден на Мина, Минка, Минкo, Минчо(вуйчо ми!), Виктор и Виктория.
