Утре, 11.11.2018 г. църквата почита Свети великомъченик Мина, който е покровител на пътниците, бездомните хора, семейството, жените без партньор, лечителите, бедните, знахарите и жените, които не могат да заченат.
Именници са Виктор, Виктория, Викентий и Минчо, Мина, Минка.
Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път.
За празника на св. Мина се правят различни защитни ритуали, жените трябва да бъдат особено почтителни, защото той помага за сбъдване на желания за здраве, любов, дом, чедо. Стопанките пекат и раздават пити с мед, болни и бездетни правят курбани и му носят дарове.
Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан.
Това било по времето когато в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Имало издаден от тях указ с който трябвало да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава Мина, който отказвал да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.
Един ден св. Мина узнал от Светия Дух, че предстои голям празник в града и разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и отишъл на празника за да посее знанието Господне. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички и влязал в спор с княза.
Князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство, но всичко било безуспешно.
Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония.
Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и чрез молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
