Утре е един от най-големите пролетни празници в календара - Сирница или Сирни заговезни (Сирни поклади). Той е последният голям празник на зимата според старите български обичаи.
През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).
Има редица обичаи и ритуали, които характеризират празника. Повечето от тях са с езически характер – кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.
Най-популярен е обичаят "хамкане", който се изпълнява след традиционната вечеря. Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста, с ръце хванати зад гърба. Който първи успее, ще е здрав и честит през цялата година.
Като си поначукат децата зъбите и носовете, яйцето / халвата се отвръзва и конецът се подпалва. Възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро се чака сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлее – на лошо е. Гледа се дали конецът ще изгори догоре или ще изгасне по средата. Ако изгори догоре, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори догоре, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като него„.
На този ден по-младите членове на семейството искат прошка за грешките си от по-възрастните. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“. Този ритуал символизира новото начало с идването на пролетта и съответно пречистването на душата. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. Семействата почитат своите кумуве като им ходят на гости с дарове – в различните краища на България те са различни. Най-често се ностят печена кокошка, пита или баница и вино.
Вечерта на Сирна неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. Затова празникът се нарича и Поклади. На някои места тези огньове се наричат „ортушка„. После около тях се играят хора и се пеят песни, а старите обикалят с шише ракия, черпят и се прощават, като пожелават здраве за до година. Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок, защото древното поверие гласи, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни . Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Характерни за празника са и кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.
А тук може да намерите рецептата за Празнична сирнена погача, която ще ви остави без ума и дума!
