Православната църква почита на Св. Харалампий и Св.
За да умилостивят чумата, момите месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и близки, за да се предпазят срещу шарка и други болести през цялата година. В народните представи чумата е стара , грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището.
Затова оставяли в края на населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докогато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.
За да се предпазят от лоши болести , жените не бива да работят на този ден. Разрешено е да омесят питка, която да занесат в църквата за освещаване. С нея носят и мед. Смята се, че този мед е придобил лековити сили, поради това се пази през цялата година. Ако някой се разболее му дават от него, та по-бързо да се възстанови и да оздравее.
В Родопите на сутринта домакините приготвят пресни пити, намазани с мед, и ги раздават по село, като наричат това раздаване “за добитъка”. Другаде раздават медени питки “за здравето на чумата”, или изобщо – “за здраве”. Разнасят пак със същата мисъл, и хубави гозби, някои от които трябва да бъдат подсладени.
В някои източни части на България, та даже и в северозападни селища, на Св. Харалампий жените занасят в черква мед , та свещеникът му отчита и го освещава. Този мед се счита доста лековит и се пази през цялата година, та при болести, за които няма друг лек, или при шарките, мажат болния или пръскат къщата от този мед.
Всичко това е в тясна връзка с означението на неведомите болести и специално на чумата с израза “блага и медена”, “благи и медени”.
Както означаването, така и употребата на мед в хляб и ястия са изразители на желанието на първобитния човек да удоброволи, да успокои, да задоволи, да намали лютината, злината на болестта, която народът във всички тия случаи си представя демонически: като живо същество, което може да бъде омилостивявано – с гозби и сладкиши.