На 27 октомври православната църква почита Св. мъченик Нестор.
Житието на светеца ни връща във времето на Римската империя и управлението на Максимиан (285 – 305 г.), който бил един от най-жестоките гонители на християните. Той често организирал гладиаторски игри, в които прочутият му боец Лий се биел с християните. Окрилен от силата на Св. Димитър и закрилян от Христос, Нестор решил да се изправи срещу жестокия и непобедим Лий. В неравната схватка той се оказал в храбростта си по-силен и победил гладиатора. Разгневен от това Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да пронижат с копие.
Този ден е известен сред народа като Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене), това е народен празник с езически произход. Празнува се в деня на Св. Нестор (27 октомври) и по-рядко на 24 ноември (Св. Катерина). Легендите са много. Според една Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий и оттам изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия дявол, когато помирисал тамян.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазва с кал или тор огнището и пода на зимника.
На Мишкин ден жените не бивало да използват остри предмети, да режат с нож или ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Вярва се, че ако в някоя къща се появят много мишки, значи в нея има кражба, т.е. някой от къщата краде и изнася навън.
Обредна трапеза за Мишинден : курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
