На 5 декември Православната църква почита паметта на Свети Сава Освещени. Означен в народните обичаи, празникът е един по-специален миг от живота на човека – раждането на Новата година, на надеждата за плодородие, здраве и късмет.
Според някои народни предания Сава не бил брат на Варвара, а жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите.
Празника предците ни свързват и с магически период, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и срещу безплодие. В среднощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торбичка с брашно и сито.
Наедно с гадателките отивали на потайно място, по късна доба. Дордето момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират добър съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.
На Свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благоденствие. Българите се подготвят и за Никулден 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна връхна точка на предпразничната новогодишна обредност.
Именици през този ден са Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.
