Овдовяла учителка, израснала в сиропиталище, решава да осинови любимия си ученик, след като овдовялата му майка почива. Но когато започва процеса на осиновяване, тя е шокирана да научи, че момчето има четири по-малки сестри.
8-годишният Лиъм Логан беше първенец в класа.
Не е изненадващо, че Лиам също беше любимец на своята учителка София Джим, не само защото беше послушно момче, но и заради милото си отношение. Но един ден София не можеше да не забележи, че малкото момче стои настрана и плаче. Тя го попита какво не е наред, само за да разбере, че любимият й ученик ще остане сирак съвсем скоро…
— Какво стана, Лиам? Защо плачеш? — попита учителката малкото момче след часа. — Забелязах, че не внимаваш в час. Всичко наред ли е?
Лиъм вече не можеше да сдържа сълзите си и не можеше да формулира правилно думите, за да предаде причината.
— Успокой се, успокой се, Лиъм! — каза София, утешавайки момчето. — Ела тук, седни. Сега ми кажи какво не е наред.
Триейки сълзите от очите си, малкото момче каза на София, че майка му е в болница.
— Тя не беше добре и беше откарана с линейка снощи. Лекарите не ми позволиха да я видя и ми казаха, че трябва да отида на училище.
София се разтревожи. Тя си взе почивка за оставащия ден и се втурна към болницата с Лиъм, за да види майка му. Там ги очакваше сърцераздирателна новина.
— Да, Анна Логан е в това отделение. — каза лекарят. — Мога ли да разбера каква връзка имате с нея?
— Аз съм учителка на сина й, София Джим. Той ми каза, че е била приета тук.
— Разбирам… Имате ли нещо против да влезете за секунда без момчето?
София накара Лиъм да седне извън отделението и последва лекаря до кабинета му, само за да научи, че Анна вече е починала тази сутрин.
— Съжалявам. Г-жа Логан имаше неизлечимо заболяване и тя знаеше това. — каза лекарят. — Тя знаеше, че няма много време, затова вече беше уредила сметките си и снощи извика линейка, когато й стана зле. Помоли ни да изпратим момчето на училище, защото не искаше той да я види как умира.
София се разплака. Сърцето й скърбеше за Лиъм, който беше останал сирак толкова млад. Баща му загина преди три години при пътен инцидент и сега трябваше да се изправи пред нова загуба.
След погребението на Анна, Лиам беше отведен в сиропиталище. Трябваше да живее там, докато някой го осинови. София, която беше с разбито сърце да види живота на любимия си ученик в руини, реши да го вземе под крилото си.
Някога тя беше отгледана в сиропиталище и познаваше болката от това, че няма кой да се грижи за нея. Тя не искаше Лиъм да изпитва такъв копнеж, затова реши да го осинови.
Но съдбата я поднесе още една шокираща изненада в сиропиталището, когато тя го посети два дни по-късно, за да започне процеса на осиновяване. София научи, че Лиъм има 4 по-малки сестри.
— Какво? Не знаех, че има 4 сестри. Как е възможно това? – попита с любопитство София служителите в дома.
— Момичетата бяха на погребението на майка си. Може би сте пропуснали да ги забележите. — каза персоналът.
Учителката въздъхна, внезапно си спомни Лиам да стои с 4 по-млади момичета на погребението. Мислеше, че са просто съседки на Лиъм.
С разбито сърце, София се върна у дома, несигурна какво да прави по-нататък. Тя планираше да осинови само Лиъм, защото можеше да си позволи да отгледа само едно дете. Но когато научи за четирите му по-малки сестри, тя се поколеба.
На следващия ден учителката изглеждаше изгубена, което предизвика голямо любопитство в колегите й. Те се скупчиха около плачещата и разбита София, загрижени какво я тревожи.
— Исках да отгледам Лиъм. — каза тя през сълзи. — След като съпругът ми почина наскоро, нямах никого и реших да осиновя дете, а когато майката на Лиъм почина, приех това като сигнал от небето. Но сега научих, че той има 4 по-малки сестри и не мога да си позволя да осиновя всички тях.
Колегите на София разбираха затрудненото й положение. Не беше лесно да станеш майка на пет деца. Те го обсъдиха помежду си и се върнаха на масата на София с предложение.
— Защо все пак не ги осиновиш всичките? — каза една от нейните колежки, Джени.
— Да ги осиновя всичките? Но как? Не мога да си позволя да ги отглеждам с моите приходи. — възкликна София.
— Имаме идея. Всичко, което трябва да направиш, е просто да се съгласиш с това, което казваме.
— Казах ти, че не мога да си позволя да отгледам всичките. — каза объркана София. — Би било твърде скъпо да отглеждам 5 деца с моята заплата.
Учителите се усмихнаха топло на София и я потупаха по рамото.
— Кой каза, че трябва да плащаш за всички тях? За какво сме тук? Ще ти помагаме всеки ден по един или друг начин!
Невероятно утешена, София се съгласи да осинови децата. Тя инициира процедурата и шест месеца по-късно Лиъм и сестрите му, Кейси, Клои, Рози и Ема, намериха любящ дом при нея.
От този ден нататък София никога не се чувстваше самотна. Тя имаше прекрасно семейство и беше горда майка на пет деца. Поразително, нейните колеги се оказаха най-добрата система за подкрепа за това процъфтяващо семейство. Те често помагаха на София с храна и пари и предаваха собствените си детски дрехи на децата на София.
София, която винаги се беше чувствала самотна след смъртта на съпруга си, сега имаше всички причини да се усмихва и да бъде щастлива. Тя беше твърде заета с децата си и дори работеше втора работа, за да започне да спестява за мечтаната ваканция в Дисниленд!
