Чудото на прераждането често е придружено от удивителен феномен.
Малките деца, които все още си спомнят последния си живот, а не просто разказват подробности за смъртта си в предишния живот, имат разни знаци под формата на родилни петна и други петна по тялото си точно там, където те са получили смъртоносна рана или травма. И това не би могло да е случайност.
Известният американски психиатър Ян Стивънсън, в протежение на много години изследва феномена на прераждането, като често описва тази особеност в книгите си.
В началото възприех разговора като детска шега, но следващите детайли ме накараха сериозно да се замисля. Детето започна разговора с думите, че той не живее за първи път, че в предишен живот е живял в Ленинград (името си този град носи от 26 януари 1926 г. до 6 и септември 1991 г., синът ми е роден през 2006 г., когато името Ленинград вече бе сменено). Попитах го как се е казвал в миналия си живота и как са се казвали родителите му. Невъзмутимо детето ми отговори, че името му е Иван, майка му – Пелагия, а баща му – Омелян. Старинните имена буквално ме вкараха с ступор.
Следващият ми въпрос бе от какво той е починал в предишния си живот. На това синът ми отговори: войната започна, аз отидох на фронта и там ме убиха – един куршум влезе в лявото ми око и излезе от задната част на главата. След тези думи си спомних, че при раждането върху клепача и върху главата на бебето имаше червени хематоми, макар че раждането бе с цезарово сечение , а от какво бяха възникнали тези хематоми не можа да ми обясни и педиатърът, който изследва новороденото. “ Това е историята. Между другото, и други млади майки понякога си спомнят, че децата им разказват подобни „истории“. Дали това са измислици?
“ Феноменът на прераждането в протежение на хиляди години присъства в твърде много религии, митологии и космологии на много народи по света. И, разбира се, ако тези истории с деца, които си спомнят своите минали животи, не се повтаряха с изненадващо постоянство по целия свят, без значение от тяхната раса, националност и вяра, отдавна щеше да е забравен.
Що се отнася до „маркировките“ на местата на травми и рани от предишния живот, то е напълно възможно, че човек, прераждащ се в един нов живот, ги носи в своето информационно поле. След това от енергоинформационното ниво те преминават в новото физическо тяло на бебето.
