Петър Дънов Книга на законите-откъс

Фи­зи­че­с­ки­ят свят е един ре­зул­тат. Ми­с­ло­вни­ят свят е при­чи­на­та, ми­с­ло­вни­ят свят е по­д­бу­ди­тел­на­та при­чи­на. Ду­хо­в­ни­ят свят, то­ва са ма­те­ри­а­ли­те, от ко­и­то та­зи при­чи­на ис­ка да съ­з­да­де не­що. За­ко­ни­те се на­ми­рат в ду­хо­в­ния свят, във фи­зи­че­с­кия свят има­­ме ре­зул­та­ти­те. По­­бу­ди­тел­на при­чи­на, за­ко­ни и ре­зул­тат – по­след­­ствия.
Ка­з­ва­те: „Има­ме ед­но яв­ле­ние“. Туй яв­ле­ние кол­ко при­чи­ни има? Уча­с­тие взе­ма ко­нят, уча­с­тие взе­ма чо­ве­кът, уча­с­тие взе­ма и ка­ру­ца­та, и тя вър­ви. Ка­ру­ца­та, ако от­ка­же да се вър­ти, ко­нят не мо­же да те­г­ли. Ако ко­нят се от­ка­же да те­г­ли, ка­ру­ца­та ня­ма да мо­же да се вър­ти. Ко­нят не е за­ин­те­ре­су­ван в ка­ру­ца­та и ка­ру­ца­та не е за­ин­те­ре­су­ва­на в ко­ня. Тя 5 па­ри не да­ва за ко­ня, и ко­нят 5 па­ри не да­ва за ка­ру­ца­та. Но чо­ве­кът е за­ин­те­ре­су­ван и от ко­ня, и от ка­ру­ца­та. Ка­з­ва­ме, че той е при­чи­на­та – впре­г­не ка­ру­ца­та и ко­ня на­е­д­но и ка­то се ка­чи от­го­ре на ка­ру­ца­та, ко­нят те­г­ли ка­ру­ца­та, а ка­ру­ца­та но­си чо­ве­ка.

Къде ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината? Причината е горе в главата, законът е в дро­бовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия най-първо фактът трябва да дойде. Под думата „факт“ всякога трябва да разбирате, че фактът е истина, законът това е мъдростта, под­будителната причина е любовта. Всякога фактът предизвиква истината, истината – мъдростта, мъдростта – любовта. Ако посеете едно семе, ще дойдат любовта и мъдростта да го възрастят.