Фрида Кало се запознава с първия си съпруг, художника Диего Ривера , чрез приятели. Тя е толкова възхитена от неговите умения за рисуване, колкото и той от нейните.
Той е висок, едър, с 21 години по-възрастен от дребничката, болнава Фрида, затова ги наричат „слона и гълъба“.
Малко след сватбата, която се състои на 21 август 1929 г., Фрида осъзнава, че любовта на Ривера към нея не изключва връзките му с други жени, включително нейната сестра.
Копнее за свобода и иска да притежава всяка жена и това му осигурява известна репутация на женкар.
Той е физически непривлекателен, но жените просто се хвърлят в обятията му.
В Мексико той е просто Бог: като художник, представител на мексиканския Ренесанс и идеолог на работническата класа.
Диего често изневерявал на Фрида и за да му отмъсти, тя се впускала в различни приключения както с мъже, така и с жени. Всичко това оставило дълбока следа във Фрида под формата на душевна болка.
Тя никога не е имала деца.
В допълнение към многото написани писма, тя веднъж пише думи за съпруга си Диего, с които изразява невероятната си жизненост и гордост въпреки всички трудности, които я сполетяват в живота.
Предаваме ви го изцяло.
„Не те моля да ме целуваш или да се извиняваш, когато смятам, че не си постъпил правилно.
Няма да те моля да ме прегърнеш, когато имам най-голяма нужда.
Не те моля да ми казваш колко съм красива или да ми пишеш нещо хубаво.
Няма да те моля да ми се обадиш, за да ми кажеш как е минал денят ти или че ти липсвам.
Няма да те моля да ми благодариш за всичко, което правя за теб, нито да се грижиш за мен, когато душата ми е разбита.
Разбира се, няма да те моля да ме подкрепяш в решенията ми.
Дори няма да те моля да ме изслушаш, когато имам хиляди истории за разказване.
Нищо няма да искам от теб, дори да останеш с мен завинаги.
Защото, ако трябва да поискам всичко това, вече не го искам…”
