Какво поставяме на трапезата си в днешно време?Хлябът, зеленчуците и плодовете често се оказват пълно менте, наблъскано с какви ли не примеси. От насъщния и зарзавата дори ни дебнат опасни отрови, които се натрупват в организма, алармираха специалисти по хранене .
Хлябът става все по-голям боклук.
Затлъстяване, газове, проблеми с червата, главоболие. Всичките тези проблеми и още, медиците приписват на най-популярния продукт - хляба. Като всичко се задълбочава, когато е некачествен, а и нездравословен според съвременните разбирания. Оказва се, че човечеството прекалява с употребата на продукти от пшенично брашно. И това го удря директно в главата - в умствената му дейност.
Специалистите по хранене предупреждават, че днешната пшеница в световен мащаб силно се отличава от тази, която хората са използвали преди около 40 години. Главната разлика е в появата на глиадина - белтък, чието въздействие върху мозъка е сходно с това на опиатите. Той активизира определени участъци на мозъка и предизвиква неконтролируем апетит. В резултат на това хората се увличат от пшеничния хляб.
Дори и в хляба за диабетиците родни производители си позволяват да слагат рафинирано бяло брашно, което е по-евтино, но пък опасно за хората със захарна болест. По същата причина продължава практиката да се бълва фалшив черен хляб, боядисан в най-добрия случай с „естествен оцветител" утайка от кафе.
Така се получава „ръжен" хляб, може и грахам, пълнозърнест и т.н., но само според етикета. За докарване на по-тъмния цвят се използват и оцветители на базата на меласата. В широка употреба е и обратен трик - от фуражно брашно да се прави бял пшеничен хляб. То е жълтеникаво и се избелва с бензолен пероксид. Въпросната добавка от години е забранена в ЕС. А най-опасното и лъжовното е, че всички тези съставки, с които се правят шашмите, ги няма на етикета. Или пък присъстват под общото „подобрители".
Ако минем само на зеленчуци, опасността да ядем боклуци пак е сигурна. Най-широкоразпространеното тъпчене е с пестициди - отровни химикали, специално създадени от човека за борба с вредителите. Които обаче му се връщат тъпкано. Само за дни по време на великденските и майските празници от Агенцията по безопасност на храните конфискуваха десетки тонове опасни зеленчуци. Като в топ 3 на най-рисковите се оказаха чушките, салатите и краставиците. А дестинацията на „пестицидния" зарзават е основно от Турция за България.
Химикалите в българските зеленчуци обаче изобщо не са изключени. Още повече че по пазарите е истинско постижение да се научи кое е българско и кое вносно. А и само 10-ина процента от стоката, която се продава в търговската мрежа, минава лабораторни тестове. Специалистите сочат да не се доверява потребителят на плодовете и зеленчуците с перфектен вид като на картинка.
Нерядко именно те са отглеждани с най-много пестициди. И нашумелите органични биопродукти, които не би трябвало да се славят с красив външен вид, често обаче са пълни ментета. Въпреки високата си цена заради специалните условия за отглеждане в чиста почва и без никакви химикали. Но пък у нас проверяващи се натъкват на поставени всякакви „био", „еко", „естествени", „натурални" и т.н. надписи по опаковката на продукти, които изобщо нямат сертификат за органичен произход.
Тези надписи са подвеждащи и това е още по-опасно, защото човек не знае какво точно яде, категорични са диетолози. Всички специалисти вкупом сочат, че в България в биопроизводството все още няма наистина строги правила, а много вратички, които лесно се заобикалят. Така и екологично чистият зарзават може да си е блъскан с химикали като останалия.
