До онзи ден детето на Евгения е бил на легло. До системите се стига, след като една вечер момчето вдига висока температура и не спира да повръща .
„Изпраща ни директно във Втора градска болница с направление, като ни казва, че детето трябва веднага да се включи на система, защото е дехидратирано”, разказва Евгения. Майката и детето незабавно тръгват към болницата. Там обаче получават неочакван отговор – детето не било за там, защото било твърде малко.
Насочват Евгения към един от гастроентеролозите в лечебното заведение. Оказва се обаче, че той не е детски лекар и пак я препращат. По думите на майката, сестрата я насочила към Медицинска академия. Оттам обаче ѝ казват, че нямат детско отделение.
Следва Военна болница. Оттам я съветват да отиде или в Детската, или в Инфекциозната болница. „В приемното отделение на Инфекциозна ме попитаха за оплакванията на детето и има ли диария. Казах, че не и те ми отговориха, че сме за педиатрия”, казва майката.
Лутането продължава. Следващата спирка е педиатрията в София. Там разтревожената майка с болно дете на ръце чува до болка познатия отговор – „И за тук не сте”... Докато са в Детската болница обаче се проявява нов симптом - разстройство.
Така, след 4-часово лутане, детето най-накрая е хоспитализирано в Инфекциозната болница. От ръководството обясниха, че то е било върнато първия път, защото не е имало медицински показания за прием там.
От Втора градска болница, където личния лекар ги изпраща, смятат, че е станало недоразумение. Служителката на регистратурата твърди, че майката на Мишо не е дала направление за прием.
Въпреки това, ръководството признава, че грешка има. Младата майка обаче не вини никого. Благодарна е, че детето й е живо и здраво. А педиатрите с дългогодишна практика признават, че случаят не е прецедент.
Планове за откривана на Национална детска болница в София има от близо 30 години. И сегашното ръководство на здравното министерство мислило по въпроса. Поради липсата на пари обаче, идеята поне на този етап няма как да се осъществи.
