" Христос воскресе !" и "Воистина воскресе!" са думите, с които целият християнски свят се поздравява днес - на Великден.
Възкресение Христово - Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан още празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Точно в полунощ в събота срещу неделя с камбанен звън храмовете в цялата страна отбелязаха празника. Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. По традиция свещта, запалена на службата, се носи да догори вкъщи -така в дома символично се внася новата светлина.
Великден въплъщава основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия Страшен съд.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
Традицията повелява за Великден да се облече нова дреха. Празничната трапеза след 40-дневния пост включва яйца, козунак и печено агне. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година.
По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Според народните обичаи след общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село, за да се предпазят от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. На този ден всеки може да си пожелае нещо. Ако го направи с открито сърце и държи монета в ръката си, желанието може да се сбъдне. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Велико, Величко, Велика, Величка, Възкресия, Анастас, Анастасия, Християн, Християна и др.
