Христо Кидиков: На 68 години още правя страхотен секс

Вестникът на народа беше единственото издание, пред което втората съпруга на Кидика – Лидия, изповяда скандално-интимни и съкровени неща от общия им живот, с което взриви пуританите. Въпреки нелицеприятните интриги, Христо Кидиков се изповяда в две автобиографични книги, издаде нов диск и... се изповяда пред „ШОУ”:
- В предварителния разговор ми казахте, че се налага да отложим интервюто с няколко дни, защото се подготвяте за първия учебен ден на внучето си. Как мина празникът?
- О, много добре! Най-интересното беше, че учителките слагат на децата по едни баджове, може би за да научат по-лесно имената им. И на баджа на моето внуче пише „Христо Кидиков I „в” клас”. Така че, след толкова много години отново се върнах в първи клас! Хубаво беше! 

- Кой се занимава с малкия Христо Кидиков?
- В момента баща му пътува, по предизборни концерти /синът на Христо Кидиков от първия брак е композитор – б. а./. Той работи в ансамбъл „Българе” и пътува с трима тенори, прави аранжименти. Така че майката, бабите, всички помагат внучето да е добре. Той е в София.

- Преди да срещнете своята трета съпруга, сте били във Верона. Точно в къщата на Жулиета силно сте повярвали, че най-после ще срещнете своята сродна душа, ще намерите жената на своя живот...
- Абсолютно. Точно така е! Той Шекспир го е написал най-добре. Няма поет, който като него да е възпял любовта. Когато отидох в къщата на Жулиета, застанах под балкона, където е стоял Ромео. Точно там има една бронзова статуя на самата Жулиета….

- Прословутата статуя, на която всеки турист докосва едната гърда на Жулиета, защото според поверието, ако го направиш, ще срещнеш любовта на живота си?!...
- Точно така! Затова и тази гърда винаги ярко блести - защото стотици, хиляди хора всеки ден я държат в ръката си. Когато аз си сложих ръката там,

ме удари ток

Тогава ми „светна”, че и мен ще ме сполети чистата любов, която са преживяли Ромео и Жулиета. Напуснах Верона с вярата, че нещо голямо и вълнуващо ще се случи с мен.

И ето - след години аз се запознах с бъдещата ми съпруга. Влюбихме се. Първоначално обаче се опознавахме, защото и двамата имахме разочарования от предишни връзки и бракове. След като се опознахме, разбрахме, че сме родени един за друг! Дай, Боже, всеки да си намери сродната душа. Много е хубаво, особено на тези години, да имаш човек до себе си, който да те разбира, да те уважава. Защото, вижте, бракът в крайна сметка е един съюз между хора, които са се събрали, за да си помагат. Всичко се случва, и ако нямаш близък човек до теб, който те обича, можеш много зле да приключиш. Доказано е, че хора, които са самотни, много по-бързо ги настига смъртта, отколкото хора, които живеят щастливо и си помагат взаимно, и се обичат.

- Преди колко години във Верона ви осени мисълта, че ще срещнете любовта на живота си?
- Това беше някъде преди 6-7 години.

- Как я намерихте тази ваша прекрасна жена? Специално ли я търсехте?
- О, не, просто съдбата ми я изпрати. Отидох да работя в Търново. По това време се занимавах с една фирма, която продава прахосмукачки. Открихме пловдивски офис, след което шефът реши да открие офис и в Търново, и ме изпрати там да го разработя с още един човек. И така - там Господ ми я изпрати. Тя дойде при нас да изкара курсовете, за да стане дилър в тази компания. Видяхме се с нея, спогледахме се, започнахме да излизаме. Постепенно се сближихме. Мина година, две и полека-лека се видя, че нещата при нас ще се получат.

- Вие й преподавахте тайните на успешните продажби?
- Да, да. Аз я обучавах. Ходихме да показваме прахосмукачките по домовете. В процеса на работа ме опозна.

- Все още работите ли за тази фирма, продавате ли прахосмукачки?
- Аз - не, но те продължават. 

- Как ви намериха, как ви мотивираха да работите за тях?
- Ами много просто - аз станах клиент. Когато отидох в софийския офис, те ме посрещнаха изключително добре. Оцениха това, че при тях отиде един популярен човек. По-късно Маргарита Хранова също стана техен клиент. Тези прахосмукачки се продават по домовете на хората. В магазина такава прахосмукачка не можете да отидете да си я купите, както е обикновено. Ходи се по къщите на хората, там пред тях се правят демонстрациите и се показват възможностите и качеството на продукта.

- С Маргарита Хранова още ли сте собственици на първата в София картинг писта?
- О, да, заедно сме. Продължаваме с още трима наши приятели. Върви пистата. По-добре децата да ходят да карат картинг, защото това е вид спорт, отколкото да ходят по дискотеки, да пушат треви и да си дават парите за глупости.

- С Марги още ли си ходите на гости?
- Разбира се! Вилите ни са наблизо. Тя има от дядо си една къща в Бресник, Пернишко. Вилата й е на 30 километра от нашата. Понякога аз отивам, друг път те идват. В София също се виждаме. Концерти заедно правим. Сега пак смятам, че ще направим нещо.

- Вашият последен брак е една надежда за всички, които са разочаровани от брачния си и любовен живот. Защото вие сте пример за това, че не е късно човек да срещне любовта на живота си и да живее щастливо с нея...
- Да. Много е важно обаче човек да не се надпреварва с другия, с партньора си. Ако може да убие своето его в любовната си връзка, ще бъде щастлив. Много е важна отстъпката.

- Втората ви съпруга беше юрист. Тя в коя област се е надпреварвала с вас? А и доколкото съм разбрала по време на брака ви тя не работеше, защото вие я издържахте?
- О, 

тя отдавна е вече забравена страница за мен!

Аз направих всичко възможно тя и децата да са добре. Те пораснаха, изучиха се, вече и те имат деца. Така че сега ни остана ние да си живеем мирно и спокойно дните на третата възраст.

- Тя примири ли се? Много ви беше сърдита, много гневна беше...
- Е, така е. Гневна беше. Сега не знам колко се е примирила с положението. Засега разговаряме само когато става дума за децата и внуците. Помагаме кой с каквото може.

- В предишни наши разговори сте ми казвали, че човек не трябва да прави компромис с брака си и да живее формално с един човек, само и само децата му да са /уж/ щастливи...
- О, естествено! Много е лошо, когато вкъщи съпругът и съпругата се разминавате като два влака на една гара. Това е пагубно и за децата, защото те им дават лош пример. Децата гледат и копират. 

- Има ли любовен живот след 60 години, г-н Кидиков?
- Има, и още как! И любовен, и сексуален живот има! Ние, както младите сега, си мислихме, че след 50-60 години няма любов, няма секс. Нищо подобно! Всичко е толкова нормално, толкова красиво и вдъхновяващо! Нещо повече – на тази възраст сексът е необходим, за да се чувстваш добре. Любовта и сексът са две неща, които взаимно се допълват. Така че, независимо, че сега леко сме понапълнели, поостарели, желанието е пак силно. Дето се вика - 

меракът умира последен

И когато има любов и разбирателство, всичко върви добре. Щастлив съм, защото обичам, обичан съм и не се чувствам нито стар, нито изморен. Все още съм във форма.

Като си млад, има бурни емоции. Карахме я урболешката, както казва баща ми. Но сега сме с повече натрупан опит, вече няма страх от нищо. Има само любов! Ревността човек трябва да я загърби, защото това е болестно състояние. Тя може да разбие хубавите чувства и отношения. А на тези години вече разбираш колко безсмислено е да ревнуваш. Защото, да си призная, и аз съм ревнувал. Но това е излишно. Няма нищо по-хубаво от това хората да си вярват. 

- Във втората част на автобиографията си описвате с много любов и топлина венчавката с третата си съпруга. Защо решихте да се ожените тайно с жената на живота си?
- Откровено казано, аз не мога да ви ги обясня сега нещата, но искахме да запазим в тайна този красив момент. Аз, естествено, изненадах много бъдещата си съпруга с това, че й подарих годежен пръстен и с предложението, което й направих. Въпреки че много години преди годежа бяхме заедно, тя не очакваше от мен такъв жест и искрено се изненада. Но най-накрая решихме да се оженим, да се венчаем в църква и да се вречем във вярност пред Бога. Този 11 ноември ще се навършат три години от сватбата ни. Нещата при нас се развиват много добре. Единствените пререкания, които имаме от време на време, са в кухнята. Там спорим кой готви по-добре. Аз приготвям гозбите по един начин, тя - по друг.

- Съпругата ви какви специалитети приготвя?
- О, всичко може да прави тя! Страхотни ястия, вкусни супи, баници, торти прави … въобще, по всичко от кулинарията се увлича. Но аз, примерно, съм специалистът по пловдивските сармички – мъжките. От майка ми съм наследил технологията им на правене. Баклавата ми е разкошна. Когато на първата ни обща Коледа съпругата ми яде от моята баклава, каза: „На всяка Коледа само ти ще правиш баклавата!”. Та така. Само в кухнята спорим. По този повод малкият ми брат, който е фотограф в Пловдив, с фотошопа ни направи един шарж - на една снимка се вижда човек, с моето лице, как лежи тежко болен вкъщи на леглото. Гипсираният му крак е вдигнат нагоре, ръката му и тя потрошена и гипсирана, а главата - обинтована. Личи си, че човекът е пострадал в тежка катастрофа. И така – аз лежа, целият потрошен и гипсиран на леглото, а до мен жена ми като тиролка държи халба бира и ми казва следното: „Хайде сега, скъпи, ми кажи, аз ли готвя по-добре или ти?”. Тя ме пребила, но държи бирата, а в другата ръка една голяма чиния с ястия. Много приятна картина, сложили сме си я вкъщи в една голяма рамка и като я гледаме, се смеем.

Но като добро семейство постигаме разбирателство и в кухнята, когато готвим заедно. Тя е все пак жена и аз й отстъпвам. Аз режа лука, чушките, приготвям нещата. Тя ми казва: обели това, нарежи онова. Казвам й: правя всичко за теб, ти си главният шеф, аз изпълнявам.

- Вие не сте просто семейство, а приятели, един екип сте...
- Абсолютно! Много добре се разбираме 

и е много хубаво, че вече ни е късно за деца

Тя има двама синове, аз трима. Женени са, имаме и внуци, нямаме проблеми. Когато тя си вземе отпуска, в свободното си време пътуваме. Сега от трети октомври ще заминем пак с приятели в Турция, преди това бяхме в Италия, в Мароко, обиколихме цяла Скандинавия. Пътуваме само за удоволствие. Гледаме, снимам с камерата и след това си пиша моите пътеписи. Във втората книга имам и пътеписи за Скандинавия. Сега пиша за Испания и за Мароко.

- Казвате, че е хубаво, че вече сте минали възрастта да имате деца. Защо?
- Сега можем да се наслаждаваме на собственото си време. Оказва се, че след 50-60 години животът тръгва по друг начин. Аз много глупаво съм се страхувал, че като стана на 50 или на 60 години, животът ми ще приключи. Не - нищо подобно! Напротив - животът на тази възраст има своя невероятен чар. С любопитство човек навлиза в третата възраст. Преди имах съмнения дали съм достатъчно подготвен за третия брак, дали няма пак да се повторят лошите неща. Но аз се реших на промяна и се хвърлих смело напред. Вярвам в доброто, вярвам, че до мен винаги ще има един добър човек, на когото мога да се опра. Щастлив съм, че в лицето на моята съпруга открих този човек!

Сега съм на 68. Всичко е много хубаво, ние се обичаме. Прекрасно е. Много често, когато тя е свободна, хващаме раниците и тръгваме в планината нагоре по Търново, в Арбанаси, ходим все на прекрасни места. Обикаляме планините, правим си барбекю. Преспиваме в някой манастир. И така.

- Вашата трета съпруга ви импонира, допълвате се….?
- Да, казват, че много си приличаме, като брат и сестра сме.

- Съвсем скоро по БНТ повториха новогодишната програма „Най-добрите години от нашия живот”, в която и вие участвахте. През социализма ли бяха най-добрите години на нашата естрада?
- Беше абсурдно, почти невъзможно, да си намериш билет за „Златният Орфей”. За всички Орфея беше повод за национална гордост. Щом започнеше, улиците на България опустяваха. Ние се гордеехме, че сме българи. Идваха западняци – французи, англичани, скандинавци… Те, за да участват в конкурсната програма, задължително трябваше да изпеят по една песен на български. От това по-голяма популяризация на нашата култура и език – здраве му кажи!

- Кой ви покани за участие в новогодишната програма за БНТ?
- Аз съм певец на 70-те години. А пък този хит „Хей, живот, здравей, здравей”, и до ден-днешен е моя визитна картичка. 

- Значи и на 68 години можем да кажем: „Хей, живот, здравей, здравей”?!
- Абсолютно! Животът си е много хубав, стига да знаеш как да го живееш. Човек на 60 години би трябвало да е помъдрял. Те шопите имат една такава приказка: 

„Оти да се косим, като, че ми мине!?”

Обръщам се към всички хора – нека всеки да прави това, което може най-добре. Да не се измъчва с други неща, да не открива топлата вода, защото тя вече е открита. Да се усмихва, да бъде оптимист, да има вяра, че има добри хора, и с тях той ще живее щастливо.

- Поканен ли сте за предизборни концерти?
- Ами имам покани. Аз обикновено не отбирам. Който ме покани, с най-голямо удоволствие приемам. Концертите са за хората. Вече имам покана. Утре заминавам за Русе, после ще пея в Търново. Имам работа. Още отсега знам, че за Нова година ще правя програмата на едно заведение в Плевен. Имам участия, не мога да се оплача.

- Знам, че великият Георги Парцалев е изпитвал специални симпатии към вас...
- Навремето, като всеки млад изпълнител от Консерваторията, имах разпределение. Мен ме разпределиха с Марги Хранова и Михаил Йончев да пътувахме из страната. Тогава ни включиха към екипа на Георги Парцалев и Стоянка Мутафова. С тях все на най-големите български сцени излизахме. Така започна нашата артистична дейност. Много е важно някой да ти помогне да имаш публика, защото ние, като неизвестни в онези години, не можехме да пълним летните театри като тях... Помогнаха ми и Тончо Русев, Морис Аладжем. После ми подадоха ръка и други композитори. С Митко Щерев и Мими Иванова бяхме в музикалното училище в Пловдив. После с Митко служихме заедно в Сливен. Той направи там оркестър и с него пътувахме. После дойде Найден Андреев. Пял съм по стихове на най-големите български поети.

- Единият от братята ви все още ли е съдия във Висшия съдебен съвет?
- Той се пенсионира и си отвори адвокатска кантора срещу Апелативния съд в Пловдив. Дъщеря му е адвокат с него, сега и внучката му и тя завърши право. Стажант е. 


Едно интервю на Мария ДРУМЕВА