Христо Мутафчиев: Аз съм луд, но не съм прост

Преди всичко това обаче е верен на трите си деца и на съпругата си Елица. Преди вечер спонсори на Икарите споделиха, че влизат в играта заради таланта на Мутафчиев не само да актьорства, но и да убеждава в името на гилдията.
- Христо, защо някои от най-емблематичните персонажи в родния театрален пейзаж не дойдоха за раздаването на Икарите?

- Хората си имат отдавна поети ангажименти. Но по принцип не е точно навръх 27 март директорите да слагат представления. Дори се е случвало номинирани и наградени да отсъстват от церемонията. Не мога да го разбера. Но това е манталитетът на българина. Демонстрация на отношение към гилдията.

- В Народния няколко пъти се чуха реплики за беднотията на артистите, а Александър Кадиев направо каза, че парите не му стигат - твоят коментар?

- Едва ли някой си мисли, че можем да сравняваме щата и хонорарите на българските актьори с финикийските знаци в сметките на европейските. Няма съмнение обаче, че група колеги - малко по-известни - разполагат със сериозни възможности да работят на няколко места. Както всеки е наясно, проблемите идват от разликите в стандарта - не са ни високи сметките за парното и тока, а са ни ниски заплатите. Сашо Кадиев е млад, напорист, герест - има желание да предизвиква, да провокира. Хубаво е, но това няма да вдигне трудовото му възнаграждение.

- Характеристиката на актуалния Кадиев напомня за тази на младия Мутафчиев...

- О, разбира се. Винаги съм имал високо самочувствие. И знам как да се продавам. Много съм скъп. Определям цената си категорично. И не падам под нея. Понякога я вдигам тенденциозно, за да мога да сваля известен процент.

- Променят ли се хората на театъра?

- Да, вероятно. Макар и бавно. Може би защото не са започнали да търсят мотивите за промяната толкова дълбоко в себе си. Но всеки минава през личния си катарзис в различни периоди от живота.

- В момента "Зад канала" Бина Харалампиева дирижира репетициите на "Човекоядката" - пиесата на Иван Радоев, която Младен Киселов превърна в култов спектакъл през 80-те години на миналия век. Как ще изиграеш другаря Топузов, една от любимите роли на Тодор Колев?

- Моят Топузов е съвсем различен. Той е мрачното животно в старческия дом. Тъжно място. Държавата България
Обитателите са с овехтели души, емоции, мотиви, амбиции... Неслучайно младите напускат - огромна драма. Дори децата и тийнейджърите не искат да остават тук. Топузов е много близък роднина на всички недооценени, недоклатени, недоносени демагогчета. Те ужасно объркват политическия пейзаж. В пиесата има подобна реплика: "Глей го сега - обърква".

- Има ли вариант за промяна?

- Да. Ако не съществуваше, щях да си ида на село. Всъщност светлият лъч е там - да си копаеш градинката, да си гледаш прасето на двора, да си затваряш бурканите, да си работиш на нивата. Както казва Големанов, имаме нужда от "земледелие".

- С какво се родее той със Стефан Стамболов, друг твой любим герой?

- С факта, че и двамата са били във властта. Че и двамата са бъркали в кацата с меда.

- Да, но същият този Стамболов на Стефан Цанев казва, че на гладния човек власт не бива да се дава - ще изяде държавата. А на кого да се даде?

- Моля да не се бърка власт с управление. За мен България е над всичко. Затова трябва да има закони и да се спазват. Правя всичко възможно гилдията ни да не бъде лъгана, крадена и унижавана. Искам колегите ми да не зависят от държавата, да съществуват сами. Зависи докъде ни стига погледът - до върха на обувките или по-далеч. Да не забравяме, че поговорката "Пази, Боже, сляпо да прогледа" има втора част - "Че далеко вижда". Знам в каква посока вървя. Това е най-важно.

- Мислиш ли, че най-младите зрители ще разберат някои реплики на Иван Радоев, които някога бяха директна стрелба в режима?

- Нашата "Човекоядка" ще звучи напълно съвременно. Дори няма да се правим на старци. Но най-младите да седнат и да четат. Асен, най-големият ми син, чете.

- Неслучайно се справя повече от добре с доста сложната си роля в "Заешка дупка" в "199". Момчето на сцената е като риба във вода...

- ... И, слава Богу. Притежава финеса на дядо му Наум Шопов. Доскоро правех забележки на Асен, но ще взема да спра. Справя се отлично. Има харизма. А това е по-важно от таланта. Ако нямаш аура, и да гледат само теб, не става. Всъщност цялата фамилия научи в последния момент, че Асен иска да кандидатства в академията. Два пъти чух материалите, които готвеше. След това го пое майка му. Но по принцип не му се меся. Само когато ми иска пари. Шегувам се, разбира се - той е най-голямото ми дете. Вторият, Благовест, все още не се е ориентирал. А най-малката е артистична по детски.

- Какво ти предстои в киното?

- Да бъда учител по история в сериала "Ескейп" на Чучкови по БНТ.

- Май обичаш да четеш морал...

- И още как. Някога в училище имаше подобен предмет - морал и право. На мен не ми липсва, но на идващите поколения много им трябва.

- Имаш рожден ден на 4 април - от какво си доволен, от какво - не?

- Първо - доволен съм от това, че оживях. Второ - доволен съм, че не живуркам, а че живея. Недоволен съм заради онези неща, които не съм успял да сторя. И съм благодарен, че Господ ми даде още време, за да мога да ги свърша. Вероятно заради някоя мисия ме е оставил на тази земя. На Долната земя.

- Това, че си от зодия Овен, вероятно има значение...

- Оцеляването зависи от това дали имаш топки. Но по принцип вярвам в небесните знаци. При мен проблемът е, че съм Овен с асцендент Лъв.

- Можеш ли да докажеш с история прочутия инат на хората, родени между 20 март и 20 април?

- Веднъж репетирахме във ВИТИЗ някакъв откъс, целият клас беше на сцената - повечето масовка. Някъде към обяд професор Сейкова ни каза: "Хайде, в четири часа всички да са отново на линия". А нямахме какво да правим през това време. Аз обаче си бях уредил ангажимент, от който щях да изкарам стотина лева. Добри пари. И обясних: "Няма да дойда". Тя се запъна: "Не, ще дойдеш". Пак й казах, че няма. Запрепирахме се и излязох. И ударих тупаник на първата врата, която се изпречи пред очите ми. Оказа се, че е боядисано стъкло - ръката ми излезе от другата страна. И както си вървя, чувам професорката да казва: "Казах му да се върне, сега ще изпотроши ВИТИЗ".

- Какво означава татуировката на ръката ти?

- Мантра. Изписани са имената на трите ми деца - на санскрит. Жена ми си направи същата.

- Кога осъзна, че понятието "завинаги" е относително?

- Много харесвам албума Forever more на "Уайтснек". Ясно е какво означава. Завинаги е въпрос на възприятие, на възможност да го поемеш. Ако си тесногръд, няма как да се справиш със "завинаги"-то като мисъл. Обичам да се шегувам с тези неща.
Много хора не разбират хумора ми
Бях наскоро при Сашо Диков и той ми каза: "Надцени се, реши, че си безсмъртен ли?". Отвърнах: "Аз съм безсмъртен". Не обяснявам защо. Но съм убеден в това.

- Защото си дете на Бога ли?

- Да, след като съм създаден по Негов образ и подобие. След като може би Неговият дух или някаква непозната материя са частичка от душата ни. Един човек ми каза: "Бъди уважителен и почтителен с хората, защото не знаеш дали пред теб не стои Господ".

- Усещал ли си пръста на Господа?

- Не. Но после си обяснявам някои неща с Неговата намеса. През пътя, който съм преминал в живота си, през случката, в която за малко не си отидох, съм се опитвал да бъда това, което съм - Христо Мутафчиев. Носейки името на Христос и опитвайки да градя авторитета си. Когато имах нужда от помощ, той ми изпрати ангелите си. Значи ми помага. Ангелите ми са много. Хората, на които благодаря, че ме спасиха, освен Бойко Борисов, са Стефан Вълдобрев, Людмил Тодоров, шофьорът Георги, който ме намери сутринта, доктор Матев, главен лекар на бургаската болница, където са ме закарали.
Всъщност аз съм умрял в бургаската болница
Цялото отделение е било накрак, направили са всичко възможно, за да ми помогнат и да ме качат на самолета. Тук пък ме пое екипът на д-р Георги Георгиев и проф. д-р Бусарски, които направиха това, което трябва.

- Вижда ли се нещо в тунела?

- В тунела виждат тези, които могат да го видят. Аз съм просто момче от Карлово. Пердаша с 240 на магистралата и не ми пука. Явно съм умрял рязко, не бавно, мъчително и постепенно - за да имам време да премина през някакво пространство, през различни измерения. Не сме създадени толкова просто. Аз за това си говоря с Чочо, с Джоко (единият е на десктопа, другият на портрет). С Чочо винаги сме се псували и карали. Големи приятели сме. С него имаме хиляди случки. Преди доста години на международния фестивал "Варненско лято" спяхме в един хотел в Златни пясъци и той искаше да се качи в стаята на позната. Тръгна да се катери като спайдърмен по решетките, за да я изненада. И аз - след него, да го охранявам. Изпратих го до горе и си слязох. Чочо беше много лек, ефирен човек. Ужасно ми липсва. Понякога започвам да набирам телефона му. Когато се усетя, си казвам: "Браво, Христо, много си добре".

- На кого си кръстен?

- На дядо ми Христо. Много силен човек беше. Вярвам в силата на имената - точните, дадени на точни хора. Майка ми искала да ме нарече Росен. Но съм Христо и явно затова се ползвам от Божията милост. Винаги съм чувствал подкрепа - и в театъра, и в киното. Винаги съм бил без протекции. От 14-годишен се справям сам.

- Какъв беше като дете?

- Много пъти родителите ми са тръпнали заради мен. През лятото най-често тичах нагоре към водопада. Най-хубавият на света. Той си е мой, не го давам на никой. Няма скала, от която да не съм скачал. Водата е студена, идва от река. Редовно ходех там. "Къде е Христо?", питаха, а отговорът неизменно беше: "На водопада, къде!". Майка ми знаеше, че съм див, и когато реша нещо, го правя.
Винаги съм бил човек на премерения риск Луд съм, но не и прост. Имам инстинкт за самосъхранение. Знам как да се пазя. Но се нуждая от адреналин. Участвал съм в много щуротии.

- Възможно ли е човек да се справя сам на 14?

- Три години учих в Пловдив, живях на пансион. Нямаха ми чак толкова голямо доверие, че да ме пуснат на квартира. Бях непрестанно по дискотеките, там започнах да танцувам брейк с една група, всяка вечер репетирахме. Забивахме гаджета, но се занимавах и със спорт. Кандидатствах три пъти във ВИТИЗ. Приеха ме, изкарах казарма - две години, три месеца и седем дни. Почувствах се самостоятелен, наистина мъж.

- Тогава ли се научи да поемаш отговорност?

- Въпрос на възпитание. На интелект. На узряване. Не се учи от конкретна случка, а от низ от събития. Важното е да знаеш, че си отговорен към себе си, семейството си, родителите си. Тогава проявяваш разум. Не шофирам с висока скорост, когато съм със семейството си, с майка ми и баща ми.

- Помниш ли първите си любови?

- Като ученик нямах кой знае колко големи успехи в тази материя. В детската градина бях влюбен в момиче с червени бузи. После - в дъщерята на учителката ми по физика от техникума в Пловдив. Редовно ходех до Английската да я чакам, за да я изпратя. Баналности, но трепет.

- А какво се случваше във ВИТИЗ?

- Много хубаво изкарах студентските си години. Делях квартира с Камен Донев - с него никога не е скучно. Всеки миг е забава. Като братя сме. За изпити най-добре се готвехме със свинско месо на скара и с туба червено вино. Той ме дръпна много сериозно към театъра.
Бях тръгнал по наклонената плоскост, но Камен ме хвана за ревера
Желанието му да бъде добър ме вдъхнови и започнах да работя сериозно. Бяхме в един клас, но той после се премести при Крикор Азарян и Тодор Колев.

- Много от приятелите ти ги няма, и Кольо Карамфилов си отиде...

- С него бяхме изключително близки. Много вътрешен човек. Художник, който правеше театър, и театрал, който рисуваше. Сума ти простотии сме правили с него, но той направи най-голямата - умря.

- Защо си в "Денсинг старс"?

- За първи път се съгласих да бъда жури на подобен формат, защото предложението на продуцентите от "Олд скуул" беше много уважително към мен. Не следя технологията на танците, а актьорското присъствие на участниците. Видях, че залата е грандиозна и реших, че е време и аз да се позабавлявам в този живот. Стига съм работил.

- С Дарин Ангелов, който танцува в шоуто, играете заедно в "Хъшове" - може да се изтълкува, че е с връзки в журито?

- Не, връзкарите не виреят при мен. Аз и с Албена Михова играя "Зад канала", но това не означава, че тя е с протекции. Дарин ни изненада всички - има изключително бързи крака и елегантно отношение към танца.

- Как изучи брейка?

- Сам, с видеото вкъщи. Републикански шампион съм. Ако имах възможност - не казвам "ако бях здрав", защото аз съм здрав - такива хеликоптери щях да им извъртя в залата, че щеше свят да им се завие.

- Мечтаеш ли за роля?

- Не, никога. Ако мечтая да изиграя Хамлет и утре го направя, после какво? Мечтата къде отива? Не мога само с мечти да се занимавам.