Какво е пиелонефрит и лекува ли се

Хроничният пиелонефрит може да бъде последица на недобре излекуван остър пиелонефрит или да се дължи на чести негови рецидиви. В повечето случаи обаче хроничният пиелонефрит е свързан с други урологични заболявания, създаващи пречки по хода на пикочните пътища. Промените в бъбреците при хроничен пиелонефрит са различни, в зависимост от стадия на заболяването. През първи стадий са налице атрофични промени в събирателните каналчета. Промени в гломерулите не се откриват. Втори стадий - освен атрофични промени в събирателните каналчета се откриват и склеротични участъци. Намират се и хиалинизирани гломерули. За третия стадий е характерна т. нар. струмизация, изразяваща се в изпълване на каналчетата с колоидна материя, подобно на фоликулите на щитовидната жлеза, а много от гломе­рулите са напълно хиалинизирани.

Симптоми при хроничен пиелонефрит
Понякога те са доста дискретни и са свързани с оплаква­ния от лесна уморяемост, тъпи болки в кръста и други външно „неврастенични" симптоми, които могат да подведат лекаря. След време започват да се оформят типични картини, наречени "лица" на пиелонефрита със следните форми: хипертонична форма, анемична форма, хематурична форма, водно-електролитни нарушения.

Едностранен хроничен пиелонефрит
Тук превалират симптоми, свързани с едностранно заболелия бъбрек - болки в съответната лумбална област, главоболие, немоти­вирана висока температура и др. В урината може да има еритроцитурия или левкоцитурия. Екскреторната урография показва раз­лично изразени промени в легенчето и чашките.

Двустранен хроничен пиелонефрит
Тук също има редица симптоми, които не са характерни за заболяване­то - безапетитие, лесна уморяемост, главоболие, безсъние или обратно - сънливост и т. н. При около 25% от болните се намира повишено артериално налягане. В урината се откри­ва бактериурия, левкоцитурия и еритро­цитурия. СУЕ може да е повишена. Разви­ва се и различно изразена анемия. Данни­те от екскреторната урография показват различно изразени деформации на чаш­ките и на легенчето.
Диагнозата хроничен пиелонефрит невинаги е лесна. Най-напред трябва да се изключат заболявания като хроничен гломерулонефрит, бъбречна туберкулоза, нефролитиаза, особено нейната уратна форма, бъбречната поликистоза и др.

Лечение на хроничен пиелонефрит
При хроничния пиелонеф­рит е необходима комплексна терапия, в която водещо място заемат широкоспек­търните антибиотици. Преди това е необходим микробиологичен контрол на урината по отношение на щама микроорганизми, за да може да се прило­жи правилния антибиотик. При наличие на обструкция по хода на пикочните пътища това лечение е без резултат. Много е важно да се отстра­ни пречката по хода на пикочните пъти­ща. Такива пречки могат да създадат бъбречни камъни, тумор, аденом на простатната жлеза, склероза на простатната жлеза, стриктури на уретрата и др.