Художничка не излезе от дома си в продължение на 7 години!

Допуска до себе си само най-близките си хора – майка си Ваня, баща си и по-малката си сестра, която току-що е завършила следването си в чужбина. През цялото това време те са я гледали като малко дете. Наскоро причината за тежкото й състояние – демон на име Ибрахим, е бил изгонен от тялото й и сега Светлана се чувства като върнала се от отвъдното.

Адът започва през 2007 г., когато съпругът на художничката – самият той известен зограф и издънка на стар и уважаван великотърновски род, се прибира в родината от Норвегия, където са живели със Светлана, и я води при родителите й. Когато вижда щерка си, Ваня изпада в потрес. Крехката и фина по рождение жена се е стопила наполовина! 
„Тежеше не повече от 30-ина килограма! 

В първия момент щях да припадна от отчаяние. В какво се беше превърнала моята красива и интелигентна дъщеря, чието лице беше качено на няколко билборда във Варна? В живи мощи. 

Зет ми каза: „Не мога да я гледам в такова състояние в чужбина. Аз я обичам и ще изчакам да се оправи. Тя завинаги остава моята жена. Но нямам сили да се справя с нейното състояние. 

В Норвегия я водих на какви ли не изследвания, по какви ли не лекари, включително и при психиатри, но 

заключенията бяха, че Светлана е напълно здрава 

Никой не успя да открие причината за драстичната й промяна. 

Не иска да се храни, не говори, по цял ден лежи, спря да рисува... Не се среща с никого. Имам чувството, че нищо не я интересува. Ето, вижте, прилича на човек, който вече е в друго измерение!”. Зет ми се разплака и за да не ни разстройва допълнително, побърза да си тръгне. Светлана остана сама в апартамента си и оттогава започнаха да ни се случват странни и необясними неща”, сподели пред човек на „ШОУ” родителката на изпадналата в амок художничка. 

В България семейството на Светлана също се видяло в чудо. Майката зарязва семейния бизнес, който до този момент е много успешен, и се преселва при щерка си, тъй като тя почти не става от леглото. Движенията й, ако може изобщо да се говори за такива, са като на сомнамбул. По цели дни Светлана лежи в затъмнената стая и не обелва дума. От време на време пъшка. Оплаква се съвсем лаконично от безсилие, от болки в цялото тяло... Докторите реагират с пълно недоумение на нейния случай. Клинично тя е напълно здрава. Да е развила душевно заболяване под влияние на неизвестни фактори, също било изключено. „Здрава е! Не можем да разберем какво й е! Приберете си я вкъщи, хранете я добре и чакайте. Просто чакайте. Бъдете търпеливи. Шансовете да се върне в реалността не са големи, но ги има. Ще я поддържаме с витамини и имуностимуланти, но тя трябва да усеща вашата подкрепа. Тя е най-важната за събуждането й. Така че чакайте активно”, дали напътствия медиците и надраскали няколко рецепти, колкото да оправдаят прегледите. 

„Един ден усетих на стълбището на кооперацията, където е апартаментът на дъщеря ми, страшна воня. 
Все едно се разлагаха умрели плъхове. А в сградата живеят не случайни хора – адвокати, бизнесмени... Вътре се поддържа чистота като в аптека. Оплаках се на домоуправителя, той обаче само вдигаше рамене. Нямал реално обяснение за адското зловоние. 
Като видях, че нищо не помага, реших сама да измия стълбищата. И като потече една вода... черна, та черна! С нея обаче се оттече и миризмата...”, реди Ваня. 

Не й оставал друг полезен ход, освен да посети свещеник. Той я посъветвал да остави дарове в близък до Варна манастир и след това да се върне при него. Трябвало да й чете Киприановите молитви. Надявал се те да помогнат, защото според расоносеца 

Светлана е била „превзета” от зъл демон

Колкото и да било опасно, той се наемал да извърши няколко сеанса по екзорцизъм. 

„Отначало всички познати ме уговаряха да не се съгласявам, защото това го имало само при католицизма. Да съм внимавала да не стана жертва на мошеници и шарлатани... все неща от тоя род. Но свещеникът, който започна всеки вторник и четвъртък да ми чете Киприановите молитви, не ми искаше и стотинка. Не е поискал и за гоненето на злите сили, въпреки че софийският му колега, който също се включи в ритуалите, пътуваше до Варна и се прибираше на собствени разноски”, доверява майката на художничката. 
През това време дереджето на Светлана си оставало почти същото. В редките проблясъци на съзнание и свободна воля тя намирала сили само да хапне два-три залъка и да пийне вода. Колкото за поддържането на най-елементарните функции на организма. 

После отново се сривала в летаргия. 

Обрат започнал да се забелязва чак след третия сеанс по екзорцизъм. Когато двамата попове изчели заклинанията, 41-годишната зографка рязко се изправила в леглото и започнала да повръща. „Ама така повръщаше, все едно е изяла един тир храна!”, диви се родителката й. Пийнала от светената вода и ... започнала да говори. При това - съвсем разумно и логично. Оказало се, че през цялото време тя е чувала и разбирала за какво си говорят нейните близки, но сякаш е била в друго измерение. 

„Майко, като че ли някаква невидима сила ме държеше и аз не можех да се боря с нея. Хем бях тук, при вас, хем душата ми се рееше някъде другаде...”, признала Светлана на майка си. 

След няколко дни настъпило още по-голямо подобрение. Дъщерята на Ваня започнала отново да рисува. Уж обикновени човешки фигури, пък си личало, че в тях има нещо тайнствено. Една сутрин самата художничка разкрила загадката, посочвайки мъж с шапка, изобразен на една от рисунките. 

„Това е Ибрахим. Сега вече знам името на демона, който ме държа в плен толкова години. Нарисувах му шапка, за да се различава от другите хора”, пояснила Светлана. И добавила, че вонята, за която смятали, че идва от мазетата, е негово дело. Екзорцистите също били убедени, че когато Ваня измила за първи път стълбищата, част от изчадието е „изтекла” извън щерка й и извън жилищата на техните комшии. 

„Тези хора напоследък също имаха много проблеми – със здраве, с бизнеса, с децата... Сигурно и при тях е имало демонична намеса”, допуска майката на зографката. 

След четвъртия сеанс Светлана хапнала кофичка кисело мляко, но почти веднага я повърнала. И... настъпило силно просветление. 
„Дъщеря ми започна да говори все повече, започна да изказва мнение по най-важните въпроси... Вълнуваше се от филми, от книги, от политика... Опита се сама да си приготвя храната и да домакинства, но още не се е възстановила напълно. Все пак това са седем години! 

Мускулите й бяха започнали да отказват

Сега обаче върви смело. Е, засега само с мен и само до поликлиниката за изследвания и до джипито и аптеката – за лекарства, но вече не стои през цялото време в леглото...”, радва се Ваня. 

По думите й мистериозното състояние, в което пребивавала голямата й щерка, било следствие на черна магия за смърт. Семейството й имало много недоброжелатели, които им завиждали за реституираните имоти и печелившия бизнес. Но не било изключено мишена на тяхната злоба да е била и свекървата на Светлана – уважавана жена в старопрестолния град, дългогодишна секретарка на кмета му по времето на соца, та чак до зората на демокрацията. 

„Сега тя е пенсионерка, няма тези възможности, въпреки че къщата им е една от най-хубавите в Търново. 

Сватята ми много обича Светлана и когато тя живееше при тях, се е грижела за нея като за собствена дъщеря. Така й казваше. „Аз имам не снаха, а дъщеря”, повтаряше свекървата на Светлана. Изключено е в това семейство да са направили нещо лошо на детето ми”, категорична е майката. 
Свещениците – екзорцисти пък й казали, че 

Светлана е пострадала, защото е настъпила „мъртва вода”. 

Това не била водата, разливана на погребения или на гробищата, а вода, с която е бил измит мъртвец. С нея се правело най-страшното заклинание за смърт, сигурни били отците, а ако пък водата е била смесена с пръст от пресен гроб и/или стрити на прах кости от покойник, трябвало да се смята, че магията удряла право в целта. 80 процента от жертвите не оцелявали, други се разболявали тежко, трети, като Светлана, изпадали в „будна кома” и можели да вегетират така до края на дните си. 

„Сега вече нямаме толкова имоти, защото се наложи покрай болестта на дъщеря ми да разпродадем някои, други са обявени за продажба и чакаме клиенти... Много средства глътна „разомагьосването” й. От денонощните грижи и притеснения по нея, от обикалянето на църкви и манастири в цяла България бизнесът западна. Хубавото е, че мъжът ми се държи, в противен случай не знам какво щяхме да правим...”, кърши ръце Ваня. 

Преди известно време обаче и по-малката й дъщеря била нападната от демона. 

Докато си била в България и спяла на една кушетка в жилището на сестра си, младата жена се събудила посред нощ от силен шум. Навън времето било тихо, но завесите във всички стаи се движели, чували се странни звуци и нещо като детски плач... Сестрата на Светлана се уплашила не на шега. Сторило й се, че по пода има локви кръв. 

Чудела се как да ги заобикаля. Привиждали й се кървави петна и по стените, по тавана... 

По първи петли изведнъж всичко се успокоило. Младата жена се унесла. А когато се събудила, не могла да разбере дали се е сблъскала насън с Ибрахим, или е била будна. Но че злата сила е атакувала и нея, нямало място за съмнение. 
„Истината е, че и аз, и мъжът ми, и малката ми дъщеря не се чувствахме добре дълго време. Сякаш животът ни тръгна назад. Бяхме като сковани, като обсебени от чужда воля. Светлана обаче пострада най-много”, обобщава Ваня. 

Сега тя е впрегнала целия си житейски опит и цялата си майчина любов, за да доизцери щерка си и тя да се върне при съпруга си в Норвегия. 

„Дъщеря ми на първо място е творец. Всички артистични натури са много чувствителни и раними. От време на време питам Светлана: „Не ти ли е скучно сама?”, а тя ми отговаря: „Майко, само на простите хора им е скучно със самите себе си. Аз имам да свърша толкова много неща, че никога не ми е скучно. Не ме принуждавай обаче да се виждам с приятелки, с познати... За мен най-важно е уединението, защото то е извор на вдъхновение. Ибрахим може на моменти да е побеждавал тялото ми, но духът ми нямаше да му се предаде никога!”, убедена била 41-годишната майсторка на четката.