Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден.
Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина.
От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец , през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство.
Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.
