Баща и дъщеря умират на съседни легла в болница, трима братя си отидоха за 10 дни
Две 11-годишни близначки се гледат сами вкъщи, защото баба им умря от коронавирус, а майка им е в болница. Трима братя починаха в рамките на 10 дни.
Това са само част от човешките съдби, покосени от коронавируса, за които разказва италианският всекидневник “Кориере дела сера”.
Дни наред доброволци от Гражданска защита “наглеждат” от дистанция две 11-годишни момиченца в тосканската община Монтеварки. Малките близначки вече знаят да правят всичко сами вкъщи, а и нямат друг избор, защото майка им лежи в болницата с коронавирус. Тя е уважавана местна лекарка в общината до град
Арецо и един ден е откарана в болницата, но този път като пациентка.
С майката откарват и
бабата на близначките,
която умира по-късно
Децата нямат баща. Започват с помощта на интернет да следват всички съвети, които им дават от разстояние, говорят с приятелите си, с учителите си. Поделят си домашните задължения, поръчват по телефона каквото им е необходимо. Те са под карантина, затова социалните служби пращат свои служители, но те стоят в каравана, паркирана под дома на близначките, и ги наглеждат оттам. Изолацията на момичетата продължава дни наред, след което роднина предлага да ги вземе вкъщи.
В Ливиньо, област Ломбардия, коронавирусът “навестява” един след друг трима братя. Всички обитатели на градчето, което е на две крачки от границата с Швейцария, ги помнят като задружни и неразделни цял живот. Братята Дзини – Джовани (88), Гуидо Силвио (85) и Пиетро Пачифико (83),
са планинари,
със здрав
и бодър дух,
вечно напред-назад с велосипедите си. Джовани умира първи с коронавирус преди десетина дни. Той страда и от сърдечно заболяване. Приживе е много активен в общината, занимава се непрекъснато с доброволческа дейност. Джовани е и почетен президент на местното алпийско дружество. Миналата година дори оглавява делегацията на местните алпийци на събор на Националната асоциация в Милано послучай стогодишнината от основаването ѝ. Всички в Ливиньо помнят и как Джовани се раздава за другите през 1987 г., когато унищожително наводнение потопява Ливиньо – тогава е на първа линия в помощните операции, копае в калта и отломките, за да търси оцелели. Петдесетина души умират тогава.
Седмица след Джовани си отива брат му Пиетро Пачифико, който оставя вдовица жена си Рита, с която има трима синове и осем внучета.
Последен умира 85-годишният Гуидо Силвио. Целия си живот той посвещава на работата в планината. Всяко лято в Швейцария асфалтира пътища, а през зимата се грижи за ски лифтове. През 1988 г. остава вдовец. Въпреки че в 6-хилядното Ливиньо почиват с коронавирус и други трима души, смъртта на братята поразява всички жители на общината. Тук всеки познава всеки. И в Ливиньо, по подобие на Бергамо, обаче няма да има погребения, а кремиране на труповете на починалите. Кога ще стане, не е ясно, защото и във Валтелина броят на мъртвите е огромен.
Във Виченца, област Венето, коронавирусът се саморазправя и с друго италианско семейство в рамките на часове. На две съседни легла в интензивната терапия на болницата умират един до друг 82-годишният Виторио Кастаня и дъщеря му – 50-годишната Роберта. Виторио навремето работи като бояджия. Дъщеря му живее с него. Първо откарват по спешност в болницата бащата, а на следващия ден и дъщеря му. И при двамата симптомите са едни и същи – в началото повишена температура, после затруднено дишане.
И двамата си
отиват бързо
и в един ден
Месеци по-рано в клиника почива и съпругата на Виторио. Сега жива от цялото семейство Кастаня остава само сестрата на Роберта – Кристина.
Във Вогера, до Милано, коронавирусът
разбива и семейството
на 86-годишния
Алфредо
Бертучи, по професия занаятчия. Цял живот Алфредо изработва предмети от ковано желязо – от лампиони и вази до свещници и огради. Предава занаята на двамата си синове – Даниеле, на 54 г., и Клаудио, на 46 г. Братята се разболяват преди десетина дни. И при двамата започва с повишена температура. Приемат ги в болницата на Вогера.
Първо умира Клаудио, а след три дни и Даниеле. Междувременно в същата болница приемат баща им и майка им. Умира и Алфредо. Жена му Анджела е в много тежко състояние и никой не ѝ казва, че е останала без съпруг и синове. На 29 март обаче почива и 77-годишната Анджела. Така цялото семейство Бертучи вече го няма.
