Гергьовден е един от най-големите български пролетни празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
Традицията на празника е прекъсната през 1946 г. До 1993, когато е възстановен с Указ на Министерски съвет, се чества само като "Ден на пастиря".
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Според народните вярвания светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан празнува се винаги на 6 май и се чества във всички територии населени с българи.
По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Трапезата на Гергьовден обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, "за да стават високи конопите", а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. "гергьовденски хора̀". Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
На 6 май имен ден празнуват Георги , Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Габрина Ганчо,Гено , Генчо,Габриела, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева , Галин и други имена, подходящи за празника.
