На 26 октомври православната църква чества един от най-големите есенни празници - паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Този ден е свързан с редица вярвания и поверия, залегнали дълбоко в народопсихологията, изпълняват се интересни обичаи и празнуват безброй красиви имена.
Свети Димитър е роден през III век в гр.
След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Традиции и обреди
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита
