Биохимикът Катрин Райд от Сан Франциско открила средство, което в някои случаи позволява да се сведат до минимум симптомите при децата-аутисти – диета, която изключва натриевия глутамат, съобщи Фокс нюз.
Изводите й са въз основа на невробиологични изследвания и собствен опит:
на 2-годишна възраст на дъщеря й е поставена диагноза аутизъм , сега тя е на седем години и по думите на учения, проявите на болестта са изчезнали напълно.
Тъй като в момента в САЩ е одобрено само едно лекарство (рисперидон и негови аналози) много родители се обръщат за помощ към алтернативната медицина, като използват хомеопатични препарати, пробиотици, различни диети без глутен, лактоза и казеин с надеждата, че това ще окаже положително въздействие върху състоянието на детето.
Диетата, за която говори д-р Райд, се различава от тези, които са известни до момента. Според нея от менюто на детето-аутист трябва да се изключи само едно химично съединиение – хранителна добавка, която засилва вкуса и аромата – натриевия глутамат (други негови наименования са Е 621, Е 631, хидролизиран растителен белтък).
„В тялото има рецептори за глутамата, който възбужда нервните клетки и той е необходим, но само в определено количество, обяснява д-р Рийд.
Според нея 95% от обработените хранителни продукти съдържат натриев глутамат, но производителите имат право да не указват наличието му, ако съдържанието му не превишава определено ниво.
Макар до момента да няма данни, които да потвърждават научно теорията на Рийд (въпреки че теорията за натриевия глутамат вече да съществува), биохимикът смята, че дошлото в норма състояние на 7-годишната й дъщеря е нагледен пример за верността на идеята.
Когато дъщеря й била на 2 годинки, Катрин и съпругът й, който работи като клетъчен биолог, започнали да забелязват признаци на аутизъм у детето: истерии, продължаващи с часове, стереотипно поведение, трудности в общуването и обучението, а също и стомашни проблеми.
Направените изследвания показали, че детето има средна степен на аутизъм. „Тя живееше в свой собствен свят. Действията й бяха повтарящи се, проявяваше признаци на невроза на натрапчиви състояния и започваше да крещи истерично, ако отивахме към вкъщи по друг път“, разказва майката.
Рийд напуснала работа и започнала да изучава действието на различните диети, които се препоръчват за деца с аутизъм. Първо изключила от менюто на детето продуктите, съдържащи глутен и лактоза, след това добавила магнезий, вит. Д, рибено масло и витаминен комплекс от В групата. Всички тези начини помагали, но не задълго.
По-късно тя попаднала на статия, в която се отбелязвало, че макар това съединение да е необходимо за предаването на импулсите между невроните и клетките на други тъкани и е задействано в когнитивните процеси на мозъка, неговият излишък може да предизвика различни неврологични нарушения.
Затова Рийд изключила от храната на момичето продуктите, съдържащи натриев глутамат и по думите й „симптомите на аутизъм изчезнали“. Постепенно детето станало по-социално адаптирано, напълно изчезнало стереотипното поведение и се подобрила координацията.
Санфорд Нюмарк, лекар от Osher Center for Integrative Medicine на калифорнийския университет, специализиран в лечението на деца-аутисти, отбелязва, че засега няма научно потвърждение на тази теория. Той обаче е готов да провери действието й, тъй като е виждал положителни резултати при прилагането на диета без глутен и казеин.
„Има много неща, които не знаем за аутизма – отбелязва той. – Но работата на стомаха и мозъка са тясно свързани и често се случва, че когато избавим детето от стомашно-червни проблеми с помощта на диета, може да се подобри общото му състояние. Няма нищо вредно в опита да се премине на диета, свободна от натриев глутамат – ако се консумират плодове, зеленчуци и месо, зърнено-бобови храни и се изключат преработените хранителни проукти. Това ще е една здравословна диета. “
„Ние сме длъжни да бъдем отворени към нови подходи в лечението на аутизма“, смята психиатъра и специалист в областта на неврологията Антонио Хардан от детската болница при станфордския университет.
След като Рийд видяла резултатите от прехода на свободна от глутамат диета при дъщеря си, тя основава нестопанската Unblind My Mind, която изучава действието на хранителните продукти върху мозъка. По думите й при 74 от 75 деца, с които тя е работила е било отбелязано значително подобрение.
Глутаматите (натриев глутамат, калиев глутамат, калциев глутамат – всичко това са соли на глутаминовата киселина, Е620 – Е 625) създават изкуствено чувство за глад, като стимулират тези центрове в мозъка, които са отговорни за възприятието и контролирането на чувствата.
Глутаматите не създават усещане за щастие или еуфория, а усещане за вкусова наслада и желание тази наслада да бъде продължена и повтаряна.
Глутаматите са съединения от аминокиселини, които преминават от лигавицата директно в кръвта, а от там попадат безпрепятствено в мозъка.
Учени от Япония са доказали разрушителното действие на глутамата върху ретината на окото. В дълготрайни опити с животни, на които в храната ежедневно е добавян глутамат, учените са доказали, че ретината на животните чувствително е изтъняла, и в последствие тези животни са изгубили зрението си.
Тъй като глутаматът няма собствен вкус, а подсилва вкуса на храната, в която е добавен, той бива широко използван за всичко, което е индустриално произведено.
Глутаматът доставя наслада и удоволствие от храненето, но той те прави и зависим. Храни, несъдържащи „наркотика“, биват възприемани като безвкусни.
Продуктите на бързото хранене освен, че са пълни с глутамат, бъкат и от мазнини. След като са хранили гризачи с пица, хамбургери и дюнери, група от изследователи са достигнали до заключението, че животните, използвани в изследването, губят бързо интелектуалните си способности и краткосрочната памет, за разлика от онези, които се хранят нормално.
