Големият български природен лечител Петър Димков има специален интерес към черния бъз. Според него той е "чудодейно растение", което много подобрява здравословното състояние.
Ето какво разказва той за него:
“Бях излязъл на екскурзия към Своге и внезапно се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка.
Това чудодейно растение се използва цяло: цвят, лист, стебло, плод, корени.
Представлява кичест жълто-бял букет, цъфти през май-юни. Бере се преди да е презрял. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същият цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат.
Приготвя се отвара от изсушения цвят (прах) като традиционен чай. Пие се горещ.
Против: хрема, пресипнал глас, средство за изпотяване (при простуда), задух, при трудно уриниране (хронифициран простатит), при възпаление на бъбреците и пикочо-половите пътища. Цветът от черен бъз има мощно терапевтично действие при изброените болестни симптоми.
Берат се също през май-юни. Съобразно с народната вяра най-лечебни са набраните на 24-ти юни листа (влизат в ритуала на Еньовден). Изсушават се на сенчесто и проветриво място.
Приготвя се отвара от листата на черния бъз , както всеки друг билков чай (щипка листа за една чаша).
Отварата притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Необходимо е да се пие всеки ден.
Освен това действа потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане, предотвратява възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Съдържат силно активиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. В зависимост от дебелината на корите се нарязват още неизсушени на малки парчета.
Корите се накисват за 24 часа във вода, а след това се приготвя отвара. Доза – 20 гр кори в 500мл вода врят в продължение на 10 минути. Прецежда се и се пие по една малка чаша на ден.
Съдържа антиканцерогенни вещества. Корени от черен бъз се вадят наесен, измиват се добре, сушат се нарязани по дължина или на тънки колелца.
Рецепта
Използват се както корите, и за бани против гъбички на ноктите .
Това е най-активната част на растението. Бере се в края на август. Има силноантиканцерогенно (противораково) действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. Задължително е плодовете да са добре узрели. Да не се допуска употребата на зелени и недобре узрели зърна!!!
Рецепти
1. Плодът се измива хубаво, с вилица се отбират зърната от дръжките. По нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи без термична обработка: нарежда се в стъклен съд (голям буркан) ред плод, посипва се със захар и така се редува плод със захар до напълване на съда (буркана), като се завършва със захар, оставя се да престои три седмици, но да не е на пряка слънчева светлина. Прецежда се през гъста марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в прецедения сироп и да предизвика ферментация. Препоръчва се сиропа да се съхранява в тъмни шишета, или шишетата да се увият в тъмна хартия. Съхранява се на хладно. Пие се по една супена лъжица преди ядене, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия!
2. Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.
3. Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене. Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.
“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, – понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”
