В медицинско чудо се превърна 73-годишната Верка Илиева от Симитли, която се събуди от 15-дневна кома и в четвъртък бе изписана жива и здрава от МБАЛ - Благоевград. В ясно съзнание и без загуба на паметта, с добър апетит и настроение баба Верка е вече в дома си при близките.Симитличанката, която дълги години е работила като крояч в обувен цех, излезе от критичното състояние след проведено 60-дневно интензивно лечение в реанимация на благоевградската болница, от тях цели 48 дни е била на апаратна вентилация, пише "Струма".
Инцидентът станал през март, тя е открита от внуците си у дома неадекватана, загубила съзнание, без реакции, само с ококорени очи.
На място й е оказана първа помощ от спешен екип начело със завеждащата на филиала на Спешен център - Симитли Мария Савева и с линейка е транспортирана до благоевградската болница.
Първоначално съмненията за внезапния й припадък са били за алергичен шок, но след лекарските консултации и изследвания е установено усложнено белодробно възпаление - тежка пневмония с дихателна недостатъчност.
Баба Верка не можеше да се нарадва на чудодейното си спасение.
„Чудото се случи благодарение на всички, които се грижеха за мен - лекари, медицински сестри и близките ми хора. Преди четири дни ме преместиха от реанимация в неврология, малко съм объркана, защото 2 месеца лежа в болницата, не съм излизала навън, но всичко си спомням. Събудих се в болницата, около мен много машинки бръмчат и шетат непознати хора в бели престилки. От тях разбрах, че съм в болница. В онзи ден внукът Светослав ми звъннал по телефона, той ми пазарува, когато имам нужда от нещо. Искал да ме попита дали да ми купи хляб, както всеки ден. Позвънял втори път и аз пак не съм вдигнала. Това го разтревожило и се обадил на сестра си Верка, другата внучка, която пристигнала и ме намерила в безсъзнание. Оттогава нищо не помня, нямах никакви оплаквания, нито от сърце или нещо друго. Всичко стана внезапно. Не знам по имена лекарите, но запомних всеки един от тях и им благодаря, най-много на началника д-р Любомир Димитров и на Дани - младежът, който ме раздвижваше. Това, че си отивам у дома, е най-голямото ми щастие, майка съм на два сина, имам внучка и внук и две правнучета, на тези години нищо друго не искам, освен да съм до тях. Внукът ще се жени през август и сега ще споделя радостта на младото семейство. Знам и го усещам, че силната обич на децата ми, които не ме изоставиха и бяха непрекъснато при мен в болницата, ми помогна да оцелея”, каза баба Верка.
„Касае се за изключително тежък случай, пациентката бе приета по спешност, изпаднала в кома”, каза началникът на реанимация д-р Любомир Димитров.
Той уточни, че при жената е установено увреждане на белите дробове, което довело до пристъп от затрудненото дишане. „Мозъкът е особено чувствителен по отношение на загубата на кислород, невроните започват да умират в рамките на 6 минути от недостиг на кислород.
Решаващи за събуждането на пациентката са бързата реакция на близките й, които са я открили у дома, и адекватната лекарска помощ. Пациентката бе поставена на командно дишане за дълъг период от време - 48 дни. При тежка дихателна недостатъчност е необходима продължителна и агресивна апаратна вентилация и кислородотерапия.
Медицинската техника и своевременното интензивно лечение са изключително важни в такива животозастрашаващи състояния. В реанимация разполагаме с необходимия капацитет от анестезиолози, при нас работят 7 лекари, но имаме остра нужда в момента от дихателни апарати и монитори за наблюдаване на жизнените показатели на пациентите, апелираме за помощ към всички институции и бизнесмени”, заключи д-р Димитров.
Първоначално съмненията за внезапния й припадък са били за алергичен шок, но след лекарските консултации и изследвания е установено усложнено белодробно възпаление - тежка пневмония с дихателна недостатъчност.
Баба Верка не можеше да се нарадва на чудодейното си спасение.
„Чудото се случи благодарение на всички, които се грижеха за мен - лекари, медицински сестри и близките ми хора. Преди четири дни ме преместиха от реанимация в неврология, малко съм объркана, защото 2 месеца лежа в болницата, не съм излизала навън, но всичко си спомням. Събудих се в болницата, около мен много машинки бръмчат и шетат непознати хора в бели престилки. От тях разбрах, че съм в болница. В онзи ден внукът Светослав ми звъннал по телефона, той ми пазарува, когато имам нужда от нещо. Искал да ме попита дали да ми купи хляб, както всеки ден. Позвънял втори път и аз пак не съм вдигнала. Това го разтревожило и се обадил на сестра си Верка, другата внучка, която пристигнала и ме намерила в безсъзнание. Оттогава нищо не помня, нямах никакви оплаквания, нито от сърце или нещо друго. Всичко стана внезапно. Не знам по имена лекарите, но запомних всеки един от тях и им благодаря, най-много на началника д-р Любомир Димитров и на Дани - младежът, който ме раздвижваше. Това, че си отивам у дома, е най-голямото ми щастие, майка съм на два сина, имам внучка и внук и две правнучета, на тези години нищо друго не искам, освен да съм до тях. Внукът ще се жени през август и сега ще споделя радостта на младото семейство. Знам и го усещам, че силната обич на децата ми, които не ме изоставиха и бяха непрекъснато при мен в болницата, ми помогна да оцелея”, каза баба Верка.
„Касае се за изключително тежък случай, пациентката бе приета по спешност, изпаднала в кома”, каза началникът на реанимация д-р Любомир Димитров.
Той уточни, че при жената е установено увреждане на белите дробове, което довело до пристъп от затрудненото дишане. „Мозъкът е особено чувствителен по отношение на загубата на кислород, невроните започват да умират в рамките на 6 минути от недостиг на кислород.
Решаващи за събуждането на пациентката са бързата реакция на близките й, които са я открили у дома, и адекватната лекарска помощ. Пациентката бе поставена на командно дишане за дълъг период от време - 48 дни. При тежка дихателна недостатъчност е необходима продължителна и агресивна апаратна вентилация и кислородотерапия.
Медицинската техника и своевременното интензивно лечение са изключително важни в такива животозастрашаващи състояния. В реанимация разполагаме с необходимия капацитет от анестезиолози, при нас работят 7 лекари, но имаме остра нужда в момента от дихателни апарати и монитори за наблюдаване на жизнените показатели на пациентите, апелираме за помощ към всички институции и бизнесмени”, заключи д-р Димитров.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
