В Александровска болница у нас се водят едни от най-тежките битки за живота на заразените с коронавирус. Какво е ежедневието на лекарите там разбираме от разказа от първа линия - там, където лекарите са очи в очи със заразата COVID-19 .
Александровска болница е една от първите, които приеха пациенти с коронавирус у нас. Тук са докторите, медицинските сестри, санитарите, доброволците, които се грижат за заразените. Посрещат ни с усмивка през маска, въпреки че някои от тях не са се прибирали вкъщи от месец. Други живеят отделно от семействата си и не са прегръщали децата си от началото на кризата.
Насочваме се към първото място, на което попадат хората със съмнения за COVID-19 – Спешното отделение.
"Естествено, че се притесняваме, но ние всички сме поели този риск и всеки вкъщи се карантинира. Много от колегите изпратиха семействата си по роднини и се прибират вкъщи сами. Аз лично съм в един апартамент с моето семейство , но аз съм в отделна стая и не съм си прегръщала детето от месец", споделя Елена Георгиева, старша сестра на Спешно отделение УМБАЛ „ Александровска”.
При доказан случай на коронавирус и нужда от болнично лечение, пациентите се преместват в инфекциозното отделение. Тук с тях през цялото време е и зам.-директорът на УМБАЛ „ Александровска” доктор Димитър Буланов. Той не се е прибирал вкъщи повече от месец.
" Хората са уплашени. Това, което виждаме в тях, е ,че са уплашени. Лекарската професия ни е обучила да умеем да разговаряме с болни хора. Аз съм хирург, д-р Томов е инфекционист, за нас е рефлекс да овладеем психиката на пациента, защото той трябва да е спокоен. И досега това се случва, това, което тежи на пациентите е ,че престоят им трябва да е много дълъг. Толкова дълъг, че да дадат отрицателен резултат", обясни той.
А най-голямата тъга се крие в очите на хората, които не могат да изпратят близките си в последния им път. Това не може да подмине дори лекаря с повече от 20 години опит и шеф на "Александровска" болница - доктор Костадин Ангелов. Разказа ни за един от най-тежките случаи.
"В нашата болница в реанимация се намират майка с нейния син. С него не можахме да проведем битката успешно. Той си отиде, но майката остана. Тя видя какво се случва с него, но нямаше как да излезе", споделя той.
"Особено е мъчно, когато за някой си положил максимални усилия, но човекът не се подобрява. Има случаи в, които се подобряват, но е много тежко за всички. Но ние сме оптимисти и приключваме с това - ние направихме всичко, което е възможно да направи медицината", казва Елена Георгиева.
С тази мисъл приключват работния ден, за да могат да понесат , всичко, което са преживели. А ето го и най-щастливият момент - дезинфекция и сваляне на костюмите. Часът , в който отново могат да вземат голяма глътка въздух, преди новото дежурство. Така го почувствахме и ние. Но медиците ще бъдат там и утре. За всички нас, които имаме нужда.
Целия репортаж на Мариана Торманова с историите от първа линия, очаквайте в неделя, на Великден в "Събуди се".
