Според стари народни представи годината се дели на лято и зима. Зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден.
Не случайна е и поговорката „Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”.Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.
Обичаите и обредите на Гергьовден са свързани със зелената растителност и водата, с овцевъдството и скотовъдството, с омесването на обредните хлябове и празничната трапеза.
За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.
Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, най-вече момите и момците които „се либят“. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават за да се претеглят. Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е добър знак, годината за добра и здрава година, ако е отслабнал – е на лошо.
Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”
