Шокиращата изповед на дете, родено от сурогатна майка: Твърдо вярвам, че тази жестока и неморална практика трябва да бъде забранена!

Когато попитах майка ми, тя каза, че е избрала Кентъки, защото там се развива любимият й филм „Отнесени от вихъра“ (не беше вярно) и винаги е искала детето й да се роди на такова романтично място. И затова ме е кръстила Оливия на една от звездите от филма - Оливия де Хавиланд. Тогава си помислих, че това е красива история, като приказка.

Много години по-късно обаче открих, че приказната фантазия на майка ми крие една опустошителна истина .

Родена съм в Кентъки, защото американската ми сурогатна майка ме е родила там. Само няколко секунди след като съм се родила, бързо съм била отделена от жената, която била забременяла с мен - използвайки собствените си яйцеклетки - и ме е носила девет месеца в утробата си. Вместо да бъда поставена в обятията на биологичната си майка, за да ме отглежда и обожава, съм била предадена на мъж и жена, които, просто казано, са платили ужасно много пари за мен.

Моето раждане преди 31 години може да е запечатало тази финансова транзакция, но това е само началото на една травма, с която не съм се справила и до днес.

Изглежда, че едва ли минава седмица без знаменитост да обяви раждането на сурогатно дете, независимо дали е Парис Хилтън или Клои Кардашиян. В Обединеното кралство Правната комисия препоръча сурогатните родители да получат правен статут от раждането. В момента сурогатната майка е законният родител, докато предвидените родители получат родителска заповед, което може да отнеме месеци, съобщава Daily Mail.

Въпреки това, докато сърцето ми съчувства на всяка жена, която копнее да има дете, като продукт на сурогатно майчинство, никога не бих мога да се зарадвам на историите на въпросните знаменитости, добили деца чрез сурогатни майки. Опитът ми ме накара да стигна до заключението, че сурогатното майчинство не е нищо друго освен жестокост – неморален акт, който може да причини вреди за цял живот.

Това, че самата аз станах родител – съвсем естествено, в средата на двадесетте ми години – само изкристализира възгледите ми. Мисля, че свещената връзка между майката и бебето е нещо, което никога не трябва да се нарушава. Когато пишат за травмата, от която осиновените деца страдат, след като са били отнети от рождените си майки, някои психолози наричат ​​това емоционално и физическо прекъсване „първична рана“.

Вярвам, че същото важи и за децата, родени чрез сурогатно майчинство: дълбоко болезнено преживяване, което нарушава вродените връзки между майката и детето. Може би не е чудно, че имам толкова нещастни спомени от детството. Още като малко дете имах чувството, че нещо не е наред в семейството ми. Моите френски родители бяха много богати и ние разделяхме времето си между Палм Бийч, Флорида и южната част на Франция, живеейки в красиви къщи, с пълен набор от бавачки и персонал.

Имах най-доброто образование, което можеше да се купи с пари; ходехме на тези събития, за които повечето хора могат само да мечтаят. Материално имах всичко. Но емоционално всичко беше различна история. Никой от родителите ми не проявяваше нежност към мен и за мен се грижеха най-вече поредица бавачки, цяла армия от различни жени.

Защо, може да попитате, след като родителите ми бяха дали всичко от себе си, за да ме имат, не се чувствах обсипана с любов? - Просто не знам.

Майка ми е била на 49, когато съм се родила; може би нейната възраст е затруднила нещата за нея - или липсата на тази ценна биологична връзка между нас двете. Каквато и да беше причината, тя нямаше значение от първия ден. Бях толкова груба като дете, че крещях всеки път, когато излизаха от къщата, така че трябваше да вземат мен и бавачката със себе си, ако излизаха на вечеря с приятелите си.

Не се справях добре и в училище, където бях толкова привързана, че буквално душах приятелите си, докато не им станеше лошо и ме отблъснеха. Колкото повече растях, толкова повече осъзнавах колко необичайно — и малко вероятно — е някой на възрастта на майка ми да има бебе. И не можех да избия Луисвил, Кентъки от главата си.

Когато бях на 16, направих онлайн проучване и видях, че „Отнесени от вихъра“ не се развива в Кентъки – действието се развива в Джорджия. Но това, което продължаваше да се появява в моите онлайн търсения, беше, че Луисвил беше основен център за сурогатно майчинство. Веднага ми "прищрака" нещо. Когато по-нататъшни изследвания разкриха, че сурогатното майчинство е незаконно във Франция - и все още е днес - разбрах. Осъзнаването, че цял живот са ме лъгали, ме накара да изляза извън контрол, докато се опитвах да изтрия чувствата си. Пазех тъмните си тревоги за себе си; Никога не съм говорила с родителите си за това. Това щеше да изисква близост между нас, която просто не съществуваше.

Самотна и объркана, тръгнах по пътя на самоунищожението. Пиех много, пушех марихуана и купонясвах нон-стоп, всичко, за да блокирам мислите, които ме тормозеха. Майка ми майка ми ли беше? Коя бях аз? Родителите ми несъмнено смятаха, че съм проблемна тийнейджърка, която в крайна сметка ще се оправи.

Но депресията ми се задълбочи толкова много, че след като напуснах къщата на родителите ми, няколко пъти се опитах да се самоубия, без родителите ми да разберат нищо за това. Поведението ми стана по-безразсъдно.

Когато бях на 20 и живеех във Франция на пълен работен ден, една вечер, след като се напих до унищожение, бях изнасилена. Да кажа на полицията не беше опция, тъй като се срамувах и се обвинявах. Накрая осъзнах, че трябва да избягам от този цикъл на травма. Потърсих терапевт и спрях да пия и да вземам наркотици.

Скоро след това срещнах Матия, мъжът, който стана мой съпруг. Той беше моят спасител и психолог в едно. Без него не мисля, че щях да съм тук днес. Оженихме се, когато бях на 24 години и скоро забременях с дъщеря ми Елинор, която сега е на шест.

Тъй като бях отгледана от възрастна майка, бях сигурна, че искам да бъда млада майка. Въпреки че нямах доказателство, че съм от сурогатна майка, когато забременях, го усетих с всяка фибра на съществото си. Казах на всички, включително на съпруга ми и любящото му семейство. Бременността ми вървеше добре.

Когато неродената ми дъщеря започна да се движи в корема ми, това ми донесе всякакви чувства. Дори преди да я държа в ръцете си, знаех, че можеха да ми предложат милиони, но никога нямаше да я пусна.

Имаше почти невероятна радост при мисълта, че това малко същество е толкова близо до мен, в утробата ми. Това усещане продължи и в по-късните ми бременности: синовете ми Теодор и Август са съответно на четири и на две години. Може би разбираемо, бях много съсредоточена върху правилното раждане на децата си. Исках да се родят у дома като всички останали (въпреки че накрая родих в болница дъщеря ми) и веднага да бъдат поставени на гърдите ми, за да се свържат кожа с кожа, точно както майката природа е предвидила.

Свекърва ми ми помогна окончателно да науча истината за моето родителство. За 30-ия ми рожден ден през 2022 г. тя ми купи комплект за един от онези сайтове за ДНК произход. Преди да направя теста, реших да попитам директно баща ми. Един ден, докато карах към къщата ни в планината, казах: „Татко, знам, че съм родена от сурогатна майка. Знам, че майка ми не ме е родила и трябва да ми кажеш, защото заслужавам истината." Той отговори: "Трябва да говоря с майка ти, преди да ти кажа нещо."

С това изречение той на практика потвърди страховете ми. Чаках той или майка ми да ми се обадят с цялата история, но те така и не го направиха и не виждах смисъл да питам отново.

Подадох моята ДНК проба и много бързо бях съпоставена с първа братовчедка, живеещ в Америка. Изпратих й съобщение и казах, че вярвам, че съм родена чрез сурогатно майчинство. Въпреки че беше неудобно да питам, все пак я попитах дали знае дали някой в ​​семейството й е бил  използван като сурогат? Тя веднага отговори: „Познавам един човек“.

Усетих как животът ми се променя моментално: нервност, вълнение и, да, болка. Тя ме свърза с моя полубрат, който от своя страна ме свърза с трите ми полусестри. Те бяха толкова любезни и готови да отговарят на безкрайните ми въпроси и бавно научих цялата история.

Тяхната майка беше сурогатна майка и също така беше моята биологична майка. Повечето сурогати са това, което се нарича "гестационни носители" - те носят бебето и го раждат, но не са биологично свързани. С други думи, инкубатори. Но моята рождена майка е използвала собствените си яйцеклетки и е била изкуствено осеменена със спермата на баща ми. На 38 години, когато ме е родила, със съпруга й вече имали пет деца. Най-малкото й дете загинало при трагичен инцидент, когато било на две години.

Скоро след това тя се свързала с агенция за сурогатно майчинство. Тя очевидно скърбяла толкова много, че вярвам, че никога не е трябвало да бъде приета като подходящ кандидат - в началото дори не казала на съпруга си за плановете си. Но според мен, тъй като сурогатното майчинство включва огромни суми пари, благосъстоянието на раждащите майки се пренебрегва твърде лесно. След известно време моите американски братя и сестри ми казаха, че биологичната ми майка иска да осъществим контакт.

Започнахме да си разменяме съобщения. Първо изпитвах гняв. Исках да я попитам: "Защо задържа петте ти деца, а мен продаде?" Защо не бях достатъчно добра, за да ме задържиш?“ Вместо това я попитах за любимия й цвят. Виолетово. Точно като мен. Тя ми изпрати снимки, на които е бременна с мен и изведнъж се почувствах свързана. Приличаше на мен: очи, коса, челюст. Беше майка ми. За първи път изглеждах като член на семейството си. Тя ми каза, че всяка година на рождения ми ден си мислела за мен и се молела. Иска ми се да й вярвам, но не съм сигурна. Тези неща са лесни за казване на човек, който отчаяно иска да ги чуе. Повече от всичко исках да знам всичко за моето раждане.

Разбрах, че рожденият ми ден е избран за мен - бременността е предизвикана, така че съм се родила на 10 декември, дата, която се вписвала в плановете за пътуване на родителите ми. Дори идването ми на бял свят е било уговорено и неестествено! Попитали родната ми майка дали иска да ме прегърне и тя казала на акушерката: „Не, не мога. Защото, ако го направя, знам, че никога няма да я пусна.” Вместо това една медицинска сестра ме отвела и никога повече не ме е видяла. След няколко седмици съобщенията ни изчезнаха. Не мисля, че ще се свържем отново. За съжаление вярвам, че тя страда от проблеми с психичното здраве и е прекъснала връзките с всичките си деца. Освен това имам постоянна връзка с братовчедка ми, нейната майка (моята леля) и полубратята и сестрите ми. Те се превърнаха в семейството, което винаги съм искала и се надявам един ден да сме заедно.

Най-накрая, след десетилетия на съмнение, имах абсолютно доказателство за това, което ми се беше случило. Въпреки това не се конфронтирах с родителите си. Имах чувството, че по някакъв начин ще се изплюя в лицето им. Платили бяха много пари, за да ме имат - цената на сурогатното майчинство може да се измери с шестцифрено число - те ме бяха отгледали и аз все още се чувствах лоялна към тях. Надявах се, че знаейки всичко, това ще ме доведе до някакъв завършех. Вместо това, когато чух истината, изпаднах в депресия и отново бях принудена да потърся психологическа помощ.

Колкото повече време минаваше от моето откритие, толкова повече осъзнавах, че трябва да използвам опита си, за да помагам на други хора. Миналата година качих видеоклип в TikTok, след който участвах в кампания, призоваваща за универсално премахване на сурогатното майчинство. В крайна сметка разказах историята си на международна конференция за сурогатното майчинство, проведена в чешкия парламент. Речта ми стана вирусна.

Бях трогната до сълзи от съобщенията, които получих от жени, които ми казваха колко дълбоко съжаляват за решенията си да бъдат сурогати и колко копнеят за бебетата, от които са се отказали. Можем да защитим жени като тях - и бебетата, които носят - ако забраним всички форми на сурогатно майчинство, включително така нареченото алтруистично сурогатно майчинство, при което на сурогатната майка не се плаща да износи детето, както е във Великобритания.

След дълго мислене стигнах до извода, че алтруистичното сурогатно майчинство е мит. Дори в страни като Обединеното кралство, където търговските споразумения са забранени, се плащат големи суми като такси.

Реалността е, че женското тяло "помни" и бебето все пак бива отделено от родилката. Според мен няма значение дали сурогатната майка е биологичната майка. Нейната утроба храни детето. Това е нейният глас, който бебето чува ден след ден, докато расте в нея. Миризмата й ще успокои детето. То ще се чувства привързано към нея. И макар да съчувствам толкова дълбоко на онези, които не могат да имат деца, тъжната реалност е, че не всеки от нас може да има това, което иска в живота.

От цялото си проучване не виждам да съществува "добра" версия на сурогатното майчинство. В страни, където е било законно или незаконно, често всичко е с главата надолу. Например Тайланд напълно забрани сурогатното майчинство за чуждестранни родители през 2015 г. след случай, при който австралийска двойка нае сурогатна майка, която роди близнаци, здраво момиче и момче със синдром на Даун.

Двойката взела момичето у дома и оставила бедната му майка да се грижи за момчето. Тази седмица чух за британска агенция, предлагаща финансови стимули на потенциални сурогати: часовници на Apple, билети за тематични паркове, комплекти за гурме ястия, дори секс играчки. Знаех, че в момента, в който започна да говоря публично, ще се отчуждя от родителите си. За съжаление точно това се случи. Виждат внуците, но вече не си говорим. В известен смисъл това е продължение на разстоянието, което винаги е съществувало. Като се има предвид това, аз ги обичам и не тая злоба към тях. Но не мога да мълча, докато все още се боря с травматичното наследство на сурогатното майчинство.