Изповед на една баба, чиито внуци дори не искат да я погледнат
Тази баба разбира, че четиримата й внуци са пораснали и че вече нямат нужда от нея, но се е отнасяла към всички тях с еднаква любов и е очаквала те винаги да показват някакво внимание към нея. Но днес дори не се сещат да й се обадят.
„Е, и мен възрастта ме застигна, станах на 67.
Най-дълго се е грижила за най-малкото внуче, три години без да спира.
„Всяка сутрин излизах от къщи в четири и половина сутринта. Ние не живеем наблизо, така че трябваше да пътувам до тях с автобус. Не съжалявам нито за усилията, нито за времето”, разказва нещастната баба.
Тя помагала и давала много любов на децата. Днес тя е тъжна заради тях и се чувства изоставена и самотна.
— Днес никой не се сеща да се обади. Е, 12 дни минаха, откакто нямам вест от никого. Фактът, че дори не им хрумва да ми се обадят, това наистина боли. Дори най-големият внук, който вече е на 20 години, дори не пита как е баба му“, оплака се тя.
Никакво уважение
Тя не иска от тях да я „обгрижват“ през цялото време, не иска нищо освен малко уважение. Това уважение означава поне случайни обаждания.
— Е, не само че никой от тях не се е обадил, но дори не съм получила съобщение.
Сега тя осъзнава, че здравето й бавно се влошава, което в съчетание със самотата й значително засилва тревогата й.
„Засега съм още добре със здравето, не е най-доброто, но не се отказвам. Нека приемем това, което не можем да променим."
„От четиримата внуци само една внучка ме посещава“
Подобна съдба има и 76-годишната вдовица Вида, но с поне една светла точка в живота.
„Имам четирима внуци, две племенници и двама племенника. Дадох еднаква любов на всички, но въпреки че всички живеем в един град, само една племенница ме посещава."
Съжалява, че когато изпече ябълков щрудел, няма с кого да го сподели.
„Изпратих съобщение на всички да дойдат да си хапнат щрудел, накрая изхвърлих половината, а останалото го занесох на съседите. Този ден никой не се появи. Тази една племенница, която ме посещава, идва два или три пъти месечно, когато може, и провеждаме хубав дълъг разговор. Носи ми медицински крем, защото работи в козметична верига."
Ако я нямаше, щеше да е отчаяна.
„Порасналите ми деца имат отговорни професии и никога нямат време. Не идват често, но ми се обаждат. Но от внуците, които сега живеят самостоятелно, все едно имам само една внучка и никоя друга. Съжалявам, че е така, но се примирих, нямам вълшебна пръчка, която да го промени“, написа тя.
„Не им звъня, чакам децата да се сетят за мен, чувствам се изоставена като куче“: Изповедта на една забравена майка.
Редакция: екип "За Жената"
Заглавна снимка: Pinterest
