Зорница (която всички наричат баба Зора) е на 68 години и сега тя сподели своята история за лошите отношения с децата си и борбата със самотата...
Зорница е пенсионерка и е майка на три деца. Тя е прекарала целия си трудов живот като счетоводител.
- Имам двама сина и една дъщеря.
- С децата минахме през всякакви премеждия през живота си, бяхме наематели, трудно си намирах работа. И когато най-трудното мина, когато те завършиха училище и когато наследихме покрив над главата си, когато те се ожениха... вместо да се забавляваме заедно, всичко се обърка, ние се разпаднахме като семейство.
Както тя обяснява по-нататък, по-големият й син, който обикновено бил много привързан към семейството, напълно се променил след сватбата.
-Няколко години след като се ожени, той просто ми изпрати съобщение: "Изтрий номера ми". Без никакво обяснение и отговор на въпросите ми – Защо, сине? И тъй като щастието на децата ми е на първо място, си казах, добре, ако това ще направи детето ми щастливо по някакъв начин или ако трябва да го направи по някаква причина, тогава така да бъде.
Тогава започнаха проблемите с по-малкия син, който се развеждаше след няколко години брак.
- Той не искаше да е наемател, а си купи малък апартамент и ме помоли да му помогна финансово. Разбира се, дадох му всичко, което бях изкарала с честен труд и бях спестила за стари години. Остават ми само още 100 евро. Може би някой няма да повярва, но никога не съм била по-щастлива в живота си. Тъй като съм вярваща, бях благодарна на Бог, че имах възможността да помогна на детето си и вярвах, че Бог ще се погрижи за мен по някакъв начин - както само Той знае.
Проблемите с децата обаче продължили.
- Една година след като се нанесе в апартамента си, той ме покани да му гостувам. Тогава, след една моя забележка, той напълно ми забрани да идвам. И тогава, след това, възникна проблем с дъщерята. Тежко й беше, че братята й не разговаряха с майка й, затова се солидаризира с тях, въпреки че, както видях, й беше много трудно.
Зора днес живее сама, с малка пенсия.
- Никога не бих им поискала и стотинка. Все пак предпочитам да гладувам в студена къща, отколкото да ги моля за нещо. Но всеки ден се моля животът им да е по-лек и по-красив и милият Бог да ги пази – завършва баба Зора.
